Една от най-честите пречки за започване на лечение на зависимост е съпротивата – както от страна на зависимия, така и от страна на неговите близки. Тази съпротива се проявява под различни форми – отричане, оправдания, отлагане, страх от стигма, желание „да се оправим сами“.
Най-често помощ за справяне със зависимост се търси след като се натрупат загуби:
- проблеми в семейството;
- загубена работа;
- натрупани дългове;
- влошено здраве;
- пропуснати важни етапи в живота.
Това са моментите, в които близките най-накрая признават: „Имаме проблем“.
Но дори и тогава, съпротивата продължава да забавя процеса. А болестта не чака.
СЪПРОТИВАТА НА ЗАВИСИМИЯ – „НЕ СЪМ ЧАК ТОЛКОВА ЗЛЕ“
Дори при очевидни последици от употребата или хазарта, зависимият често:
- омаловажава случилото се;
- обвинява външни фактори (стрес, обстоятелства, хора);
- вярва, че все още може да контролира случващото се;
- отказва лечение, защото се страхува от отказа от познатия начин на живот.
Това поведение е естествена проява на болестта, а не на слабост в характера.
СЪПРОТИВАТА НА БЛИЗКИТЕ – „НЕКА МИНЕ ОЩЕ МАЛКО ВРЕМЕ“
Близките също изпитват съпротива. Тя може да изглежда така:
- отлагане на трудния разговор;
- прикриване на инциденти или дългове;
- избягване на конфронтация;
- страх, че настояването за лечение ще доведе до конфликт или оттегляне.
Често семейството чака „следващата криза“, за да вземе мерки. А всяка следваща криза отнема още от стабилността, доверието и възможностите за възстановяване.
КАКВО ПРИЧИНЯВА ЗАБАВЯНЕТО НА ЛЕЧЕНИЕТО
- Болестта се задълбочава – физически, психически и поведенчески;
- Зависимият навлиза в по-тежка фаза, в която възстановяването е по-бавно;
- Близките се изтощават емоционално и губят ресурс да помогнат ефективно;
- Настъпват нови, по-тежки загуби – финансова нестабилност, социална изолация, конфликти, травми за децата.
РЕАЛНОСТТА: ПОВЕЧЕТО ХОРА ТЪРСЯТ ПОМОЩ ЕДВА СЛЕД СЕРИОЗНИ ПОСЛЕДИЦИ
В терапевтичната практика ясно се вижда колко рядко зависимият идва на лечение „навреме“. Почти винаги има поне една голяма загуба зад гърба му – семейство, работа, пари, здраве.
Това обаче не означава, че е прекалено късно. Означава, че времето за действие е сега. Не утре. Не след следващата загуба. Днес.
КАКВО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ, КОГАТО ВЕЧЕ ИМА ЗАГУБИ, НО ВСЕ ОЩЕ ИМА СЪПРОТИВА
ПРЕЗ ФОКУСА НА ЗАВИСИМИЯ
- Да бъде изслушан, без обвинение, но с ясно назоваване на реалността;
- Да се предложи професионална помощ като път, а не като наказание;
- Да се обърне внимание на вече настъпилите загуби – не за да се натякват, а за да се покаже, че болестта е в ход;
- Да се даде възможност за избор – терапията не отнема свобода, тя я възстановява.
ПРЕЗ ФОКУСА НА БЛИЗКИТЕ
- Да престанат да прикриват и обясняват поведението вместо зависимия;
- Да потърсят сами консултация с терапевт, дори той/тя още да отказва;
- Да се информират за болестта и механизмите ѝ – разбирането създава спокойствие и последователност;
- Да поставят граници, но с подкрепа – твърдо, но не с омраза.
Зависимостта се развива с мълчаливото съгласие на съпротивата. Когато човекът отказва лечение, а семейството отлага настояването за него, болестта печели време и задълбочава разрушението.
Най-добрият момент за търсене на помощ е когато вече е станало ясно, че нещо се е променило необратимо. А това обикновено се случва след първата голяма загуба.
Тогава, вместо да се затваряме в страх и срам, можем да направим следващата крачка към промяна и възстановяване.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pixabay
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.
