Един от най-опасните митове около зависимостите гласи „Ако иска, ще спре.“
Това твърдение прехвърля отговорността върху характеровите особености на зависимия, а не върху спецификите на зависимостта като болест.
Истината обаче е, че зависимостта е заболяване, което поразява именно волевия център в човешкия мозък. И човекът, който употребява, не е слаб. Той е болен.
КАКВО ОЗНАЧАВА „ЗАГУБА НА ВОЛЯ“ ПРИ ЗАВИСИМОСТ
Неврологичните процеси при зависимост променят начините, по които мозъкът обработва постъпващата информация и взема решения. В мозъка на зависимия се създават устойчиви невронни пътища, които имат способността да пренареждат приоритетите. Контролът върху избора намалява, импулсите надделяват, а волята се подчинява единствено и само на нуждата от употреба или залагане.
Резултатът от всичко това е, че:
- Човек отлично знае, че си вреди;
- Убеждава се, че „от утре“ ще спре;
- Но не спира, дори когато последиците се задълбочават.
И това не е „липса“ на характер. Това е клиничен симптом на заболяване.
ЗАВИСИМОСТТА ПРОМЕНЯ ЧОВЕШКАТА СПОСОБНОСТ ДА ИЗБИРА
С времето зависимият човек:
- губи способността си да действа по собствена преценка;
- започва да се управлява от навика и нуждата;
- живее в илюзията, че все още контролира;
- а всъщност вече не управлява нищо – нито мислите си, нито действията.
Точно тук възниква въпросът какво прави терапията?
КАК ТЕРАПИЯТА ВЪЗСТАНОВЯВА ВОЛЯТА
Когато е професионално структурирана, терапевтичната програма не просто помага човек да спре употребата – тя наново изгражда способността за:
- саморефлексия на поведението;
- разпознаване на мисловните капани;
- отговорност за изборите;
- отказ от импулсите за употреба и залагане;
- поемане на контрол върху действията.
В интензивната терапия по модел Минесота, зависимият не просто разбира същността на болестта. Той започва да изгражда нови невронни пътища, свързани със самоконтрол, здравословно мислене и въздържание от употреба или залагане.
ОТ „АЗ НЕ МОГА“ ДО „АЗ ИЗБИРАМ“
Процесът е постепенен, но възможен. В началото човекът е подчинен на импулса. С времето, в хода на терапията, започва да си казва:
- „Избрах да не пия днес“;
- „Разпознах мисълта и не ѝ се поддадох“;
- „Не съм роб на болестта си“.
И това не е внезапно чудо. Това е резултат от последователна терапевтична работа и ново структуриране на мисленето.
ЗАЩО МОТИВАЦИЯТА ЗА ПРОМЯНА НЕ Е ДОСТАТЪЧНА
Мотивацията е важна, но тя е емоционален импулс, а не траен механизъм.
Точно затова програмите, които се базират само на разговор или обещание, не водят до устойчив резултат. Нужна са ясна структура, ежедневна работа, терапевтична общност и надграждане на уменията за справяне.
ЗАВИСИМОСТТА ОТНЕМА ВОЛЯТА, ТЕРАПИЯТА Я ВРЪЩА
Когато човек започне лечение, той не е готов да поеме контрола върху желанието за употреба или залагане. Но с правилния подход, с време и подкрепа, той си възвръща способността да избира – осъзнато, отговорно, ежедневно.
И именно в това е смисълът на терапията: не просто да спреш, а да започнеш отново да управляваш живота си.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pixabay
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.
