Един от най-трудните емоционални капани, в които попадат близките на зависими, е страхът, че ако престанат да помагат, нещата ще се влошат.
Този страх е разбираем. Той се корени в любовта, отговорността и желанието за спасение.
Но именно този страх често поддържа болестта зависимост жива.
КАК ИЗГЛЕЖДА ТАЗИ „ПОМОЩ“ НА ПРАКТИКА
- Плащане на дългове след загуба от хазарт;
- Прикриване на употребата пред работодатели, приятели, семейство;
- Оправдаване на отсъствия, лъжи и агресивно поведение;
- Даване на пари, „за да не си търси сам“;
- Обгрижване, когато е в лошо състояние след употреба;
- Опити за контролиране на количеството („само по една вечер“);
- Спестяване на отговорности, „за да не се напряга“.
В краткосрочен план това изглежда като грижа. Но в дългосрочен е създаване на условия зависимостта да продължи необезпокоявано да се развива.
ЗАЩО БЛИЗКИТЕ СЕ СТРАХУВАТ ДА СЕ ОТДРЪПНАТ
- Страх, че зависимият напълно ще се срине;
- Чувство за вина – „може би аз съм причина“;
- Вяра, че без тях той/тя не може да се справи;
- Опит да запазят „нормалността“ в дома;
- Травма от минали сривове или заплахи за самоубийство;
- Зависимост от ролята на спасител – изградена с години.
Този страх е емоционално оправдан, но не е терапевтично полезен. Всъщност, всяка помощ, която отменя последствията от зависимостта, прави болестта по-устойчива.
КАКВО СЕ СЛУЧВА, КОГАТО „ПОМАГАМЕ“ ТВЪРДЕ ДЪЛГО
- Зависимият загубва всякаква мотивация за промяна;
- Установява се динамика на съзависимост – единият употребява, другият спасява;
- Болестта никога не се среща с реалността, защото винаги има кой да „поправя“ щетите;
- Семейството напълно се изтощава – психически, физически и финансово;
- Контролът се измества – вече не близките, а болестта диктува условията.
КАКВО ОЗНАЧАВА РЕАЛНА ПОМОЩ
Истинската помощ не е в това да спасиш човека от последиците от на поведението му. Истинската помощ е:
- да не прикриваш, а да назоваваш;
- да не облекчаваш, а да настояваш за отговорност;
- да не даваш пари, а да предлагаш терапия;
- да не успокояваш, а да посочиш истината;
- да не се страхуваш от конфронтацията, когато тя може да спаси живот.
Подкрепата не означава да правиш нещата вместо него. Означава да създадеш условия той сам да ги направи.
КАКВО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ ОЩЕ СЕГА
- Потърси професионална консултация – не чакай да стане още по-зле;
- Прекрати действията, които прикриват или обезсилват последиците;
- Отдръпни се с ненасилствена, но ясна комуникация: „Обичам те, но няма да поддържам това поведение“;
- Дай ясно условие – помощ, но само ако започне лечение;
- Влез в терапевтичен процес като близък, защото и ти страдаш.
„Ако спра да му помагам, ще стане по-зле“ е мисъл, която задържа стотици хора в болестта. Да откажеш токсичната помощ не е жестокост. Всъщност това е първият истински акт на любов и грижа.
Зависимостта не се лекува с прикриване. Тя се лекува с истина, граници и професионална подкрепа. А най-ефективната помощ понякога започва именно там, където спираме да „помагаме“ и започваме да действаме.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pixabay
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.
