Една от най-сериозните пречки пред възстановяването на зависимите хора не е липсата на помощ, а липсата на признаване на проблема. Дори след години проблемна употреба зад гърба си, много мъже и жени живеят с убедеността, че „все още контролират положението“, защото:
- понякога могат да не пият един ден;
- успяват да ходят на работа;
- крият добре от близките;
- все още „не са стигнали дъното“.
Това състояние се нарича „илюзия за контрол“ и е характерен етап от болестта на зависимостта. В този етап човек не само че не признава проблема, но и активно убеждава себе си, че нещата са под контрол. А междувременно болестта прогресира – тихо, постоянно и системно.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИЛЮЗИЯТА ЗА КОНТРОЛ
Това е състояние, в което зависимият:
- смята, че „от време на време“ може да пие или да залага;
- вярва, че може да спре, когато реши;
- посочва точни периоди на въздържание като доказателство, че не е зависим;
- сравнява себе си с други („те са зле, аз не съм като тях“);
- омаловажава последствията („само се скарахме, нищо сериозно“).
Периодични „успешни опити за спиране“ създават фалшива увереност, че болестта е под контрол. Но истинският въпрос не е дали можеш да спреш за ден-два, а дали можеш да останеш трезвен и чист дългосрочно, без срив, без рецидив и без страдание.
ЗАЩО ТЕЗИ „КОНТРОЛИРАНИ ПАУЗИ“ НЕ СА РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМА
- Защото са временни ипродиктувани от външни фактори (натиск, страх, вина), а не от вътрешна промяна на мисленето и поведението;
- Защото след всяка пауза обикновено следва връщане към стария модел, често дори в по-тежка форма;
- Защото липсва терапевтична работа с причините и механизмите на зависимостта;
- Защото „успешните паузи“ служат само за самозаблуда, не за реален напредък.
ИЛЮЗИЯТА ЗА КОНТРОЛ Е ЗАЩИТЕН МЕХАНИЗЪМ НА БОЛЕСТТА ЗАВИСИМОСТ
Зависимостта е болест, която се самосъхранява. Тя използва мислите и логиката на човека, за да остане скрита. Създава аргументи, обяснения и „доказателства“, че няма нужда от помощ. Така човекът не се чувства „лош“, а „различен“. Не е зависим, а е „по-чувствителен“. Не болен, а „стресиран“. В този капан попадат дори интелигентни, социално активни и успели хора.
КАКВО ВСЪЩНОСТ ОЗНАЧАВА ЗАГУБАТА НА КОНТРОЛ
Загубата на контрол НЕ ОЗНАЧАВА:
- да си пиян на улицата;
- да си заложиш апартамента;
- да бъдеш изоставен от семейството.
Загубата на контрол ОЗНАЧАВА:
- да си обещаеш, че ще спреш, но да не успееш;
- да пиеш/употребяваш тайно, с вина;
- да пренареждаш живота си около употребата или залагането;
- да не можеш да спреш, въпреки че виждаш вредата;
- да се събуждаш с мисълта „Днес ще се справя“ и вечерта отново да се върнеш към стария модел.
КАКВО ВСЪЩНОСТ ОЗНАЧАВА РЕАЛЕН КОНТРОЛ
Реалният контрол ОЗНАЧАВА:
- устойчиво въздържание;
- нов начин на мислене и поведение;
- осъзнаване на болестта и справяне с нейните механизми;
- емоционална стабилност без нужда от употреба;
- подкрепа от терапевтична общност и вътрешна дисциплина.
Това не се случва само с „решение“. Случва се с терапевтична работа, с ежедневна практика и с подкрепа.
„Аз мога да спра, когато поискам“ е най-честата самозаблуда при зависимите.
Истината е, че ако човек наистина можеше да спре – щеше да го е направил отдавна.
Ако се колебае, ако се проваля отново и отново, ако събира „доказателства“, че е добре – това вече е признак, че болестта управлява мисленето му.
Възстановяването започва от момента, в който човек се осмели да признае:
„Не се справям сам.“ Тогава се отваря и пътят към истинска свобода.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pexels
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.
