„Може би аз сгреших…“; „Къде сбърках?“; „Как не го усетих по-рано?“; „Може би, ако бях по-строга… или по-мека… или повече вкъщи…“
Думи, които чуваме отново и отново. Не от самите зависими, а от техните майки. Жени със сърца, разкъсани от вина и тревога, които носят тежестта на едно страдание, за което не винаги имат отговор.
Когато едно дете тръгне по пътя на зависимостта, майката почти винаги започва да търси вината в себе си. Във възпитанието. В избора на училище. В липсата на време. В лошите примери. В разводите. В работата. В думите, които е казала. Или в онези, които е премълчала.
Това чувство на вина е дълбоко, болезнено и често разрушително. Но не винаги е справедливо. И не помага – нито на нея, нито на детето ѝ.
ВИНАТА – СЯНКАТА, КОЯТО СЛЕДВА МАЙЧИНАТА ЛЮБОВ
Майката е първият дом за всяко дете. Тя е неговата сигурност, грижа, емоционален компас. И затова, когато детето се изгуби, тя започва да вярва, че го е изпуснала.
- „Не го опазих“;
- „Доверих му се прекалено“;
- „Избрах грешни хора за около него“;
- „Не бях достатъчно добра майка“.
Някои майки започват да се самонаказват – със самота, със сълзи, с отчаяна отдаденост, със страх да си позволят дори една усмивка. Те забравят себе си. Забравят, че болестта на зависимостта не е наказание, а заболяване.
ЗАВИСИМОСТТА НЕ Е РЕЗУЛТАТ САМО ОТ ВЪЗПИТАНИЕ
Истината е, че зависимостта е сложен процес, в който участват множество фактори:
- Генетична предразположеност;
- Биохимия на мозъка;
- Травми от миналото;
- Липса на емоционална устойчивост;
- Социална среда;
- Натиск от връстници;
- Случайности и кризи, за които никой не е виновен.
Майките често търсят линейна връзка: „Направих това → случи се онова.“
Но реалността е многопластова. Дори в едно и също семейство едно дете може да развие зависимост, а друго – не.
ДО КАКВО ВОДИ МАЙЧИНАТА ВИНА
- Парализа – не смее да действа, да поставя граници;
- Самообвинение – смята, че не заслужава помощ;
- Психическо изтощение – тревожност, депресия, отчаяние;
- Зависимост от зависимия – започва да живее само чрез него.
Тази вина не помага. Тя не изцелява, а затваря омагьосания кръг. И пречи на майката да бъде здрава, силна, стабилна опора – такава, каквато детето ѝ има нужда да вижда.
КАКВО ДА НАПРАВЯТ МАЙКИТЕ, ВМЕСТО ДА СЕ ОБВИНЯВАТ
- Да признаят болката си – пред себе си и пред други
Майчината болка е свещена. Не се лекува със срам. Лекува се със споделяне, с разбиране, с приемане. - Да разберат, че не са сами
Има хиляди майки като тях. Във фондацията разговаряме всеки ден с такива жени – силни, уплашени, изтощени, но живи. И точно те започват промяната. - Да потърсят подкрепа
Не за да спасят детето със сила, а за да си върнат собствената стабилност.
За да могат да обичат без да жертват себе си. - Да се научат да вярват, че пътят не е свършил
Дори когато детето е паднало надълбоко, има изход. Но майката няма да го изведе сама. И не трябва.
ВМЕСТО ВИНА – ОСЪЗНАТО ВКЛЮЧВАНЕ
Най-ценната роля на майката в лечението на зависимостта не е да се самообвинява, а:
- Да стане част от процеса на лечение;
- Да участва в семейна терапия;
- Да възстанови границите;
- Да се погрижи за себе си;
- Да даде пример за възстановяване – със своето поведение.
Майката, която лекува своята вина, помага и на детето си да излекува срама си.
МАЙКО, ТИ НЕ СИ ВИНОВНА, НО ТИ ИМАШ ЗНАЧЕНИЕ!
Ако четеш това и усещаш, че текстът говори на теб – знай: НЕ СИ САМА!
Има и други като теб. Има място, където можеш да говориш. Да поплачеш. Да зададеш въпросите, които не си посмяла да изречеш досега.
Има професионалисти, които няма да те съдят, а ще вървят с и до теб.
Фондация „За Един Чист Живот“ е до теб.
Ние вярваме, че когато една майка започне да се изправя, едно семейство започва да се лекува.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pexels
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.
