„Аз не съм алкохолик – работя, не съм на улицата“; „Аз не съм като тях …“; „Той просто понякога прекалява, но не е като ония по пейките“; „Не сме чак толкова зле…“
Често срещани реплики в началото на всяка консултация. Защото обществото ни все още живее с дълбоко вкоренена стигма: че зависимият човек е онзи, който е изгубил всичко, който живее на улицата, лъже, краде, не работи, не се къпе и няма надежда. Но истината е много различна. Зависимостта има много лица. И повечето от тях изглеждат „нормално“.
КОГАТО БОЛЕСТТА НЕ ИЗГЛЕЖДА КАТО БОЛЕСТ
Зависимостта е прогресиращо, хронично заболяване на мозъка и поведението. Но тя не започва с дъното. Не започва с краха. Започва тихо – с бягство, с нужда, с удоволствие, с малки лъжи, с отлагане, с навик.
Много хора продължават да работят, да изглеждат подредени, да имат семейства – докато в същото време употребата вече е извън контрол.
Това е и причината толкова много хора да си казват: „Аз не съм като тях“ и да пропуснат момента преди катастрофата – тогава, когато лечението все още е възможно.
КОГАТО БЛИЗКИТЕ НЕ ИСКАТ ДА ПОВЯРВАТ
Същото важи и за семейството. Майката, която казва: „Не може да е зависим – той учи, има приятели, просто преминава през труден период…“; Съпругата, която си повтаря:
„Той не е алкохолик, просто така разпуска вечер. Алкохолик е този, който пие сутрин…“. Родителите, които се срамуват да произнесат думата „наркоман“ за собственото си дете, защото си представят… някой друг. По-зле. По-деградирал. По-очевиден.
И така започва забавянето. Отлагането. Отричането. А зависимостта напредва – ден след ден, месец след месец.
„ФУНКЦИОНИРАЩИЯТ ЗАВИСИМ“ – НАЙ-ОПАСНАТА ФОРМА
Най-опасният тип зависим е този, който все още функционира – ходи на работа, плаща сметки, дори се усмихва.
Но това, което отвън изглежда подредено, вътре вече е рухнало:
- Употребата не може да бъде спряна;
- Мислите се въртят около „следващия път“;
- Връзките изстиват, емоциите се притъпяват, лъжите се увеличават;
- Човекът все по-малко прилича на себе си, но все още успява да се прикрива.
И точно затова не търси помощ. Защото „не е като онези другите“.
ЗАВИСИМОСТТА НЕ ПИТА КАК ИЗГЛЕЖДАШ – ТЯ ПРОСТО РУШИ
Истината е проста и болезнена: Зависимият не е онзи на улицата. Зависимият е всеки, който не може да спре. Без значение колко добре изглежда, колко интелигентен е, дали има семейство или кариера. Зависимостта е в мозъка, не във визитката.
КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ
- Да сменим представата за зависимите. Да знаем, че зависимият може да изглежда като наш колега, дете, съпруг, съсед – и пак да страда;
- Да се осмелим да видим. Да не чакаме дъното, преди да потърсим помощ.
- Да говорим спокойно, без срам. Думата „зависим“ не е присъда – тя е диагноза. И като всяка болест – лечението е възможно, но само ако бъде разпозната навреме.
ФОНДАЦИЯ „ЗА ЕДИН ЧИСТ ЖИВОТ“ Е ТУК ТОЧНО ЗА ТОВА
Ние работим не само с тежки случаи, но и с хора, които са в началото на разпадането, но все още се държат.
Хора, които са на ръба между „всичко изглежда наред“ и „всичко вътре се руши“.
Хора, които все още казват: „Аз не съм като тях“ … но в дълбочина усещат, че вече не са и като себе си.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pixabay
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.
