Когато в дома влезе зависимостта, тя не засяга само един човек. Тя променя атмосферата, свива сърцата и създава напрежение, което може да тласне дори най-обичащите хора към гняв. Близките, изтощени от лъжи, употреба, безсънни нощи и изчерпани надежди, често прибягват до викове, натиск, отхвърляне или дори физическа агресия. С надеждата, че „ако го стресна, ще се съвземе“.

АГРЕСИЯТА Е РЕАКЦИЯ НА БЕЗСИЛИЕ

Зависимостта е хронично заболяване, което засяга мозъка, волята, емоциите и поведението. И както никой не се лекува от рак чрез заплахи, така и зависимият не се възстановява чрез скандали и внушаване на срам и вина.

Много родители, съпрузи и деца стигат до момента, в който казват: „Изпуснах нервите си“; „Изгоних го“;„Заключих го вкъщи; „Удрях го, за да го събудя“…

Това не прави близките лоши хора. Това ги прави отчаяни хора, които не знаят какво друго да направят. Зависимият не чува болката, скрита в гнева и виковете. Единственото, което чува е обвинението. Това не го мотивира за промяна и той още повече се затваря. И така, между болката на зависимия и болката на близките, вместо мост се изгражда стена.

КРИЗИСНА ИНТЕРВЕНЦИЯ ИЛИ НАКАЗАНИЕ

Понякога, под влиянието на отчаянието, близките избират твърди действия като:

• изгонване от дома;
• спиране на финансовата помощ;
• прекъсване на контакт.

Тези действия може да имат ефект, но само ако са част от планирана и ръководена кризисна интервенция, целяща не наказание и отмъщение, а решение за лечение.

• Кризисната интервенция не е наказание. Тя е послание: „Готови сме да те подкрепим, само ако избереш да се лекуваш. Не можем да участваме в болестта ти.“
• Кризисната интервенция изисква подготовка. Обичайно се провежда с участие на терапевт или консултант по зависимости. Планира се внимателно с яснота, с любов и с цел възстановяване, а не разрушаване на взаимоотношенията.
• Кризисната интервенция изисква безопасна среда. Среда, в която зависимият се чувства чут и забелязан.

В основата на всички ефективни терапии (включително модела Минесота) стои подход, който:

• създава безопасна, но структурирана среда;
• поставя ясни граници без насилие;
• води до осъзнаване чрез споделяне, групова работа и поемане на лична отговорност;
• заменя срама с истина, а вината – с възможност за избор.

В програмите, базирани на модел Минесота, зависимият се чувства поканен, а не нападнат или порицан. Не му се казва „Засрами се“, а „Разбирам, че ти е трудно и имаш нужда от помощ“.

ПРОМЯНАТА НЕ ИДВА ЧРЕЗ ВНУШЕНИЯ И СТРАХ

• Истинската промяна започва, когато зависимият спре „да бяга“ и започне да разкрива чувствата си;
• Когато спре да слуша заплахи и обвинения и започне да изрича истината;
• Когато вместо гневен родител, започне да вижда пред себе си стабилен възрастен, който казва: „Обичам те, но няма да храня болестта ти.“

ДВА ПРИМЕРА ОТ ПРАКТИКАТА

Бащата, който се разплака, когато спря да крещи на сина си

Мартин, 20 – употребява метамфетамини (б.а. името е променено). Баща му – военен, строг, дисциплиниран – смяташе, че с викове ще го „изправи“. На първата ни семейна сесия той каза: „По-добре да ме мрази, отколкото да умре.“

На третата сесия, когато Мартин за първи път проговори, той се обърна към баща си: „Татко, аз не искам да умра, просто не знам как да спра“. В този момент бащата рухна и се разплака, защото осъзна, че не строгото лице, а разтворените ръце ще събудят желанието за живот в сина му.

Майката, която се отказа да враждува с дъщеря си

Ралица, майка на 22-годишна дъщеря с алкохолна и хранителна зависимост, дойде при нас напълно изтощена (б.а. името е променено). „Опитах всичко – заплахи, молби, заключване, болници…“ През сълзи тя сподели: „Толкова се страхувам, че я губя, че я наранявам всеки ден с думите си.“

След месеци работа с терапевт, майката успя да каже на дъщеря си: „Ще бъда до теб, когато решиш да се лекуваш. Но няма да продължавам да стоя до болестта ти.“

Това не беше оттегляне. Това беше покана за зрял избор. И дъщерята избра да се лекува.

Агресията не води до промяна. Но ясната граница, поставена с любов, може да бъде началото на нов живот. Зависимостта се лекува с откритост, с честност, с приемане и с подкрепа. Скандалите и наказанията не помагат. Ако искате зависимият да се изправи на крака, първо трябва да спрете да го събаряте с думите и действията си. Дайте му това, което гневът никога няма да му даде: Усещане, че може да бъде чут, видян и спасен.

Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pixabay

Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.