Първите успехи на пациента в терапията, много често, подсещат близките за минали периоди, през които зависимият е успявал да не употребява/залага.Близките обаче не отчитат, че обичайно тези периоди са свързани с някакъв вид семейни конфронтации, ваканции или други необичайни събития.
Те не си дават сметка, че в опитите си да покаже воля, зависимият „стиска зъби“ и се бори с времето до заветната реплика „Нали видя, че мога – сега ме остави на мира“.
В общия случай след този период, когато той не е бил достатъчно продължителен, пациентът отново влиза в употреба/залози.
Затова интензивната терапията на зависимите се провежда по индивидуален терапевтичен план – точно разпределен по работни задачи във времето от 8 до 12 седмици.
Към 3-тата, 4-тата седмица от лечението, при близките се наблюдава тенденция несъзнателно да „саботират“ усилия на пациента за промяна. Обичайно се чуват реплики от сорта на „Нали вече спря – защо не си дойдеш вкъщи, стига ти толкова … Какво толкова правите там…?“
В много случай това предизвиква промяна в мотивацията на пациента за лечение и преждевременно напускане на клиниката.
Защото отношенията в стандартните семейства съществено се различават от тези в семейства със зависим.
За съжаление често пациенти в терапия са застрашени от провал поради илюзиите, които подхранват техните близки.
Вярно е, че терапията е свързана с време и пари, но подобни илюзии провокират в пациента усещане, че е достатъчно стабилен и вече може да се справи сам.
Всичко това поставя на сериозно изпитание неговата трезвост и неговото бъдещо здравеене.
Първите успехи на пациента в терапията подсещат близките за минали периоди, през които зависимият е успявал да не употребява/залага.
Близките обаче не отчитат, че обичайно тези периоди са свързани с някакъв вид семейни конфронтации, ваканции или други необичайни събития.
Те не си дават сметка, че в опитите си да покаже воля, зависимият „стиска зъби“ и се бори с времето до заветната реплика „Нали видя, че мога – сега ме остави на мира“.
В общия случай след този период пациентът отново влиза в употреба/залози.
За пациента този минал опит е полезен, защото му показва, че няма как да се справи сам.
Но за неговите близки тези минали случки са източник на илюзията, че щом той е могъл да спре преди, ще може и сега. И с малко лечение, сега ще се справи много по-добре.
При близките се наблюдава и още един вид илюзия:
Те възприемат своя зависим като изключителен. Той е по-различен, защото е по-умен, по-интелигентен, по-образован, по-успешен и т.н. В този смисъл, той е по-възприемчив и в терапията от другите.
Това е феноменът „С мен е друго, на мен това няма да се случи“.
Тази пагубна илюзия пречи на близките да се вслушат в аргументите на терапевтите колко трудно и колко рядко се случва хора, които преждевременно са прекъснали терапията, да постигнат дългосрочна ремисия.
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pexels
