ИЛЮЗИЯТА ЗА КОНТРОЛ – ЗАЩО НЕ МОЖЕМ ДА СПАСИМ ЗАВИСИМИЯ С ВОЛЯ И УСИЛИЯ
Когато човек, когото обичаме, се бори със зависимост, в нас се събужда един инстинкт – да направим всичко възможно, за […]
Когато човек, когото обичаме, се бори със зависимост, в нас се събужда един инстинкт – да направим всичко възможно, за […]
В дълбините на себе си вие го знаете.Знаете, че всеки път, когато „спасите“ своя близък от последствията на зависимостта, всъщност
Може би си го задавате отново и отново.„Как стана така?“„Къде сгреших?“„Кое го провокира да стигне дотук?“ Тези въпроси се въртят
Може би от месеци или години говорите, убеждавате, молите, заплашвате… и все ви се струва, че зависимият човек до вас
Зависимостта не е просто „лош навик“ или липса на воля. Това е хронично, прогресиращо заболяване, което променя начина, по който
Рецидивът никога не започва в деня, в който човек отново посегне към алкохола, наркотиците или хазарта.Той започва много по-рано –
Знам, че така не може повече… Но ако спра да го спасявам, какво ще стане? Ако се променя, дали няма
Темата за границите често предизвиква объркване и вътрешен конфликт у близките на зависими. От една страна, те искат да помогнат,
В последните години наблюдаваме тревожна тенденция, която вече не е изолирано явление, а придобива характеристиките на социална епидемия: комбинираната употреба
В началото всичко изглежда безобидно. Чаша вино за разпускане, бира след работа, коктейл в компанията на приятели. Алкохолът е социално
Когато човек, когото обичаш, попадне в болница след пореден запой, свръхдоза или срив, в теб се събужда надежда. Виждаш го
Познат ли ви е този сценарий? Близкият ви пие дни наред – тежко, агресивно, без мярка. Изчезва, не се прибира,