Една от честите ситуации, които наблюдаваме в лечението на зависимостите, е следната: човек влиза в терапия с твърдото убеждение, че иска да се промени, но само след няколко дни или седмици стига до извода, че „вече няма нужда от помощ“ и „може да се справи сам“. Какво кара зависимите да вярват, че „могат сами“?
„Мога и сам да се справя“ е опасна илюзия, която е причина много зависими да напускат терапията преждевременно, само за да се завърнат в омагьосания кръг на употреба или залагане. Защо се случва това? Какво кара един човек, който е взел решение да се лекува, внезапно да промени мнението си?
Фондация „За Един Чист Живот“ се сблъсква с този феномен ежедневно и знаем, че това не е просто каприз или слабост, а част от психологическия механизъм на зависимостта.
БЪРЗО ФИЗИЧЕСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СЪЗДАВА ИЛЮЗИЯ ЗА КОНТРОЛ
В първите седмици на лечение физическото състояние на зависимия значително се подобрява – тялото започва да се изчиства от токсините, сънят се нормализира, човек започва да се чувства по-силен и по-спокоен.
Този ефект създава илюзията, че проблемът е решен. Зависимият започва да си мисли:
- „Вече не се чувствам зле, значи всичко е наред.“
- „Щом мога да спя, значи вече не съм зависим.“
Но зависимостта не е само физическа – тя е преди всичко психологическа, а тази част от лечението тепърва започва.
НЕПРИЯТНИТЕ ТЕМИ В ТЕРАПИЯТА ГИ КАРАТ ДА ИСКАТ ДА ИЗБЯГАТ
Истинската терапия не е просто „да спрем да пием/употребяваме/залагаме“, а да разберем защо сме започнали изобщо.
Когато зависимият се изправи пред своите емоционални травми, страхове, срам и вина, често настъпва паника и желание да прекрати процеса. Той започва да вярва, че няма нужда да продължава, защото му е неудобно да се изправи срещу собствените си чувства.
- „Не ми е приятно да говоря за тези неща, защо трябва да го правя?“
- „Аз нямам такъв голям проблем, не искам повече да слушам за зависимостта.“
ЖЕЛАНИЕТО ЗА БЪРЗО РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМА – „ИСКАМ ДА СЕ ОПРАВЯ, НО БЕЗ ДА ВЛАГАМ УСИЛИЯ“
Много зависими влизат в лечение с очакване за бърза промяна. Те искат „магическо решение“, което ще ги направи различни за няколко дни или седмици. Когато разберат, че промяната изисква време, усилия и задълбочена работа върху себе си, те започват да губят интерес.
- „Не искам да ходя на терапия с месеци, вече съм добре.“
- „Щом не ми се пие/играе, значи съм излекуван.“
ОТРИЧАНЕТО НА ЗАВИСИМОСТТА СЕ ЗАВРЪЩА
В процеса на лечение зависимият започва да си спомня „добрите моменти“ от употребата и забравя за страданията, които са го довели до терапия.
- „Не беше чак толкова зле.“
- „Имам проблем, но не е толкова голям, че да съм в лечение.“
Това е механизъм на психологическа защита, който му помага да се справи с чувството на срам и вина, но в същото време го кара да се самоизлъже и да подцени проблема.
МИСЛЕНЕТО „АЗ НЕ СЪМ КАТО ДРУГИТЕ“
Зависимите често започват да сравняват себе си с другите в терапията и стигат до извода, че те „не са толкова зле“.
- „Виж този, той е бил на ръба, а аз не съм толкова зле.“
- „Аз просто малко прекалих, но не съм като другите.“
Тази илюзия за превъзходство често е пряк път към рецидив, защото човек започва да вярва, че за него не важат правилата на зависимостта.
ПОДЦЕНЯВАНЕ НА ЗАДЕЙСТВАЩИТЕ ФАКТОРИ
След като известно време не употребяват или не залагат, зависимите започват да подценяват опасностите. Те си мислят, че ще могат да контролират ситуацията, ако се върнат към стария живот.
- „Ще мога да пия само по една бира.“
- „Ще играя само за удоволствие, без да прекалявам.“
Но зависимостта е прогресиращо заболяване – веднъж върне ли се към старите модели, човек бързо губи контрол и се връща в началото.
КАКВО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ
- Разбиране, че зависимостта не е само физическа – най-трудната част от лечението е психологическата зависимост, а тя отнема време;
- Ясно осъзнаване, че промяната е процес, а не моментно състояние – трайното възстановяване изисква работа, а не бързи решения;
- Приемане на дискомфорта като част от лечението – неприятните теми, чувството на безпокойство и напрежението са естествена част от промяната;
- Разговор с терапевт или специалист – преди да вземе решение да напусне, зависимият трябва да говори с професионалист, който ще му помогне да осъзнае причините за желанието си да си тръгне;
- Фокус върху дългосрочните последици – зависимият трябва да си припомня защо е започнал лечението и какъв ще бъде животът му, ако се върне към старото.
Ранното напускане на лечение е опасен капан, в който попадат много зависими. Илюзията, че могат да се справят сами, често ги връща към старите модели на поведение и в крайна сметка – към употребата или хазарта.
Фондация „За Един Чист Живот“ работи върху изграждането на дългосрочна подкрепа, защото знаем, че истинската промяна не е временна, а изисква постоянство и осъзнатост.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pexels
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.