Когато член на семейството развие зависимост към алкохол, наркотици или хазарт, останалите близки неизбежно преминават през процес на адаптация. Този процес може да бъде разделен на шест основни фази, всяка от които носи различни емоционални, когнитивни и поведенчески предизвикателства и реакции. Разбирането на този процес помага на близките да разпознаят собствените си емоции и да търсят адекватна и навременна помощ
ФАЗА НА ОТРИЧАНЕ
Първоначално семейството отказва да приеме сериозността на проблема. В тази фаза често се намират извинения за поведението на зависимия – например, че това е временна слабост или резултат от стресиращи обстоятелства. Близките могат да пренебрегват предупредителните знаци на болестта и да се опитват да запазят нормалността в дома.
Какво могат да направят близките
- Да потърсят информация за зависимостите и тяхното въздействие;
- Да разговарят с хора, преминали през подобни ситуации;
- Да не пренебрегват и да не омаловажават проблема;
ФАЗА НА ОБВИНЕНИЯ
След като реалността започне да става очевидна, настъпва фаза на гняв. Близките започват да обвиняват зависимия за разрушаването на семейната хармония, да изпитват силно раздразнение и дори да проявяват агресия. В тази фаза емоциите често излизат извън контрол, а отношенията в дома сериозно се напрягат.
Какво могат да направят близките
- Да потърсят професионална подкрепа (психолог, терапевт, групи за взаимопомощ);
- Да избягват обвиненията и да насочат енергията си към търсене на решения;
- Да практикуват техники за управление на стреса (медитация, упражнения, дихателни техники).
ФАЗА НА КОНТРОЛ
Близките започват да правят опити да спрат зависимостта чрез договаряне или поставяне на ултиматуми. Те може да опитват да наложат контрол – например, да ограничават достъпа на зависимия до пари, да наблюдават действията му или да правят опити да го накарат да спре. Тази фаза често е изтощителна и води до разочарование, тъй като зависимият рядко спира под натиск.
Какво могат да направят близките
- Да осъзнаят, че зависимостта не може да бъде контролирана;
- Да търсят професионална помощ за създаване на ефективна стратегия за справяне;
- Да поставят ясни граници със зависимия, за да не изпаднат те самите в съзависимост.
ФАЗА НА ОТЧАЯНИЕ
Когато опитите за контрол не дават резултат, семейството може да изпадне в депресия. Чувствата на вина и безнадеждност, както и емоционалното изтощение са характерни за тази фаза. Близките губят желание да се борят, защото усещат, че са напълно безсилни пред зависимостта.
Какво могат да направят близките
- Да не остават сами със своите чувства – да споделят с терапевт или в група за подкрепа (Al-anon);
- Да полагат грижи за собственото си психично здраве и благополучие;
- Да си дават почивка и време за възстановяване.
ФАЗА НА ПРИЕМАНЕ
Членовете на семейството постепенно осъзнават, че не могат да контролират зависимия, но могат да контролират собствените си реакции към проявите на зависимостта. В тази фаза близките започват да търсят информация, подкрепа от специалисти и групи за взаимопомощ. Фокусът се измества от спасяването на зависимия към грижата за себе си и кам намирането на здравословни начини за справяне със ситуацията.
Какво могат да направят близките
- Да се информират за процеса и местата за лечение, както и с възможностите за възстановяване на зависимия и на семейството;
- Да насърчават зависимия за лечение – без натиск и обвинения, а с помощта на терапевт по зависимости;
- Да работят върху своята емоционална устойчивост и адаптация.
ФАЗА НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Последната фаза включва реално приспособяване към новата реалност. Това може да означава поставяне на ясни граници (вкл. и вариант раздяла) , изработване на стратегия за подпомагане на зависимия (ако е мотивиран за лечение) и намиране на мир със ситуацията. Семейството вече не живее в постоянен стрес и емоционално напрежение, а се стреми към баланс и здравословни отношения.
Какво могат да направят близките
- Да приемат, че възстановяването е дълъг процес с възходи и падения;
- Да продължат да търсят подкрепа и да изграждат собствения си емоционален ресурс;
- Да поставят граници, които да защитават тяхното собствено благополучие.
Преминаването през тези фази е индивидуално за всяко семейство. Някои хора могат да „застинат“ в определна фаза за дълго време. Разбирането на този процес помага на близките да разпознаят собствените си емоции и да търсят адекватна помощ – психотерапия, групи за подкрепа Al-anon или лична работа върху емоционалното здраве. Най-важното е семейството да не се чувства само в тази борба и да знае, че има начини да се справи със зависимостта на своя близък по устойчив и здравословен начин.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pexels
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.