Светът на зависимостите е сложен и често изглежда безнадежден. Когато човек отказва да признае проблема или не желае да се лекува, семейството и институциите често остават без избор. И тогава се появява въпросът: може ли принудителното лечение или лечение под натиск да бъде ефективно, или е само начин да „замажем“ проблема? Истината е, че няма еднозначен отговор на този въпрос.
КАКВО ОЗНАЧАВА ПРИНУДИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ
Представете си ситуация: 35-годишен мъж, задържан за шофиране под въздействие на алкохол, получава условна присъда и близките го карат да премине през терапевтична програма. Или тийнейджър, изпратен от родителите си в център за лечение, защото поведението му става неконтролируемо.
Принудителното лечение е, когато човек няма избор – трябва да се лекува, независимо дали го иска. Това може да бъде наложено от съд, социални служби или дори от семейството. И тук започва дилемата: може ли някой да се излекува, ако той самият няма желание за това?
КОГАТО ЛЕЧЕНИЕТО НЕ Е ЛИЧЕН ИЗБОР
Много хора вярват, че зависимостта трябва да бъде победена с лична мотивация и желание. Но какво става, когато те липсват? Ето един реален сценарий.
Иван (името е променено) е на 28 години и има проблем с кокаина. След поредица от пропуснати работни дни и дребни кражби, родителите му го изпращат в терапевтичен център. Първоначално той е ядосан, отхвърля терапията и дори се опитва да избяга. Но с времето започва да слуша. Нещо в думите на терапевта го докосва, и макар че не го признава веднага, започва да размишлява върху живота си.
Истории като тази показват, че принудителното лечение може да бъде първата стъпка към осъзнаване, дори ако в началото човекът е напълно незаинтересован.
КАК РАБОТИ ПРИНУДИТЕЛНОТО ЛЕЧЕНИЕ
Ключът към успеха на принудителното лечение е в структурата и подхода. Не е достатъчно просто да изпратиш някого в клиника. Терапевтичната среда трябва да бъде подкрепяща, но и предизвикваща – тя трябва да събуди вътрешната мотивация.
• Мотивационни техники. Терапевти, които използват мотивационно интервюиране, помагат на зависимите да видят ползите от промяната. Например: „Как би изглеждал животът ти, ако спреш да употребяваш?“
• Ефектът на времето. Дори ако в началото зависимият е скептичен, контактът с професионалисти и подкрепата от групата могат да променят нагласата му.
КАКВО СТАВА, КОГАТО ПРИНУДИТЕЛНОТО ЛЕЧЕНИЕ СРАБОТИ
• Прекъсване на цикъла. Зависимите често са в „цикъл на употреба,“ в който не виждат изход. Принудителното лечение им дава време и пространство да спрат и да обмислят живота си.
• Изграждане на мотивация. Макар началото да е наложено, много хора постепенно осъзнават ползите от промяната и започват да искат да се лекуват.
КАКВО СТАВА, КОГАТО ПРИНУДИТЕЛНОТО ЛЕЧЕНИЕ НЕ ПРОРАБОТИ
• Формално участие в терапията. Ако човекът просто „отброява дните,“ без истинска ангажираност, лечението е малко вероятно да даде резултат.
• Липса на последваща подкрепа. След като лечението приключи, без подходяща система за подкрепа, рискът от рецидив е висок.
ОЩЕ ЕДИН ПРИМЕР ОТ ЖИВОТА
Мария (името е променено), 32-годишна майка на две деца, беше изпратена от близките в клиника след множество оплаквания от съседи за шумни купони и агресивно поведение. Тя не смяташе, че има проблем.
„Аз не съм алкохолик. Просто си обичам да пия,“ казваше тя.
През първите две седмици Мария отказваше да участва активно в груповите сесии. Но след един разговор с друга пациентка, която сподели своята история за загуба, нещо в нея се промени. Тя започна да разпознава собствения си живот в думите на другите и да вижда как алкохолът влияе върху живото на децата й.
Мария е трезва вече две години. „Ако не ме бяха принудили, никога нямаше да стигна дотук“ признава тя.
ГОЛЯМАТА ДИЛЕМА: СВОБОДА ИЛИ ПРИНУДА
Една от най-големите критики към принудителното лечение е, че то нарушава правото на личен избор. Има логика в това – за много хора е трудно да приемат, че могат да бъдат „принудени“ да се излекуват. Но когато става дума за зависимост, мотивацията често липсва, защото човекът е „затворен“ в собствения си свят на употреба.
Принудителното лечение е нож с две остриета. То може да бъде шанс за ново начало, но само ако е съчетано с правилния подход и дългосрочна подкрепа.
Най-важното е да разберем, че зависимостта е заболяване, което не винаги позволява на човека да вземе най-добрите решения за себе си. Понякога малко „натиск“ е това, от което той се нуждае, за да открие своя път към промяната.
Както показват историите на Мария и Иван, принудата може да се превърне в шанс – шанс за нов живот. И този шанс не бива да се пропуска.
Източник: Фондация „За един чист живот“
Илюстрация: Pexels
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход.