Когато човек влиза в ролята на „спасител“, той често става безпощаден към този, на когото се опитва да помогне. В същото време той прави другия безпомощен, като му отнема възможността сам да се справи със ситуацията.
Когато зависимият се съпротивлява на нашата „помощ“, той категорично отхвърля опитите за спасяване, превръщайки самия „спасител“ в безпомощен. Това е парадоксът на принудителната помощ – никой не печели.
КАКВО СЕ СЛУЧВА, КОГАТО НИЕ НЕ ОКАЗВАМЕ ПОМОЩ ИЛИ КОГАТО ДРУГИЯТ НЕ ПРИЕМА ПОМОЩ ОТ НАС
- Замисляли ли сте се колко е трудно да откажете помощ на някого, който настоява да ви направи щастлив, да реши вашите проблеми? Изглежда, че това да се измъкнем от хватката на напорист „шампион“ е лесно, отколкото да избегнем „непоисканото добро“.
- А как се чувствате, когато някой ви моли да не се намесвате, отказва помощта ви или игнорира съветите ви? Искате да направите най-доброто, но вашият искрен порив остава неоценен. Това може да доведе до наранени чувства и усещане за безсилие и неразбиране.
ГРАНИЦИ И СБЛЪСЪК С ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ
Когато един човек яростно настоява на своето, а друг също толкова категорично отказва, всъщност двамата се срещат със своите психологически граници. И това рядко е приятно изживяване.
Когато кажем „благодаря, но ще се справя сам“, а отсрещният човек не приема това и продължава да настоява, е нормално да се чувстваме атакувани от „агресивното добро“. В тези ситуации често изпитваме усещане за безсилие, което може да доведе до гняв, обида и разочарование. Понякога дори възниква желанието да наложим собственото си мнение с още по-голяма настойчивост.
КАК ДА УВАЖАВАМЕ ЧУЖДИТЕ ГРАНИЦИ И ДА ПРИЕМАМЕ ОТКАЗИТЕ БЕЗ РАЗРУШИТЕЛНИ ЕМОЦИИ
- Приемете, че не сте всемогъщи – всеки има своите граници, желания и планове, които могат да се различават от вашите. Това не означава, че сте „лоши“ или че вашата помощ е безполезна;
- Разберете, че отказът не е лична обида – когато някой не приема помощта ви, това не означава, че той цени или че не сте недостатъчно добри;
- Позволете на другите да вземат собствени решения – истинската свобода идва, когато приемем избора на другия без очаквания за провал или разкаяние;
- Практикувайте уважението към чуждите граници – не всеки иска или е готов за помощ, дори ако ние виждаме решението на проблема.
Да позволим на другите да вървят по своя път, без да ги принуждаваме да приемат нашата помощ, е огромна психологическа свобода. Това ни спестява ненужни разочарования и ни помага да изграждаме по-здравословни взаимоотношения, основани на взаимно уважение. Най-доброто, което можем да направим, е да предложим помощ, но да оставим решението на другия – без обида, без натиск и без очаквания.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pixabay
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.