КАПАНИТЕ НА ДИСФУНКЦИОНАЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

Разводът е тежко преживяване за всяко семейство, но когато в него присъства и зависимо дете (към психоактивни вещества или хазарт), ситуацията става още по-сложна. Често майките, останали сами след раздялата, поемат пълната отговорност за спасяването на сина или дъщеря си, мислейки, че само те могат да помогнат. В опит да компенсират липсата на другия родител или да „поправят“ щетите, те започват да се грижат, защитават, финансират и оправдават зависимото си дете. Това обаче не помага, а задълбочава зависимостта.

Фондация „За един чист живот“ редовно среща майки, които са на ръба на емоционалното и физическо изтощение, опитвайки се да спасят своите зависими синове или дъщери. Най-големият проблем? Методите, които използват, всъщност пречат, вместо да помагат.

КАКВИ ГРЕШКИ ДОПУСКАТ МАЙКИТЕ ПРИ ЗАВИСИМ СИН ИЛИ ДЪЩЕРЯ

Оправдават зависимостта. След развода майката често започва да вижда зависимостта като следствие от семейните проблеми. Тя мисли:

  • „Баща/майка ѝ го/я изостави, затова започна да употребява/залага.“
  • „Ако не бяхме се развели, нямаше да стигне дотук.“
  • „Той/тя има нужда от мен повече от всякога.“

Тази логика я кара да се чувства виновна и да търси начини да компенсира сина или дъщеря си, вместо да помогне за поемане на отговорност за живота.

Поемат финансовата тежест. Много майки издържат зависимото си дете, защото вярват, че ако не го направят, то ще стигне до дъното. Те му плащат жилището, храната, телефонните сметки, дълговете от хазарт или дори веществата, мислейки, че така го „предпазват“.

  • „Ако не му/ѝ дам пари, ще стане още по-зле.“
  • „Поне да има храна и покрив над главата си.“
  • „Какъв родител ще съм, ако го/я оставя да спи на улицата?“

Но истината е, че ако зависимият не вижда последствия от поведението си, той/тя няма стимул да спре.

Не поставят граници. Майката казва „Това е последния път, в който ти помагам!“, но следващият път, когато синът или дъщеря ѝ изпадне в криза и поиска помощ, тя отново го/я приема у дома, дава му/ѝ пари, измъква го/я от проблеми.

  • „Не мога да го/я оставя в това състояние!“
  • „Майките не се отказват от децата си.“

Така зависимият знае, че винаги ще получи помощ и продължава да употребява или да залага, защото майка му/ѝ е неговата „застраховка“.

Изолират се от другите и поемат цялата отговорност. Често майките не искат да говорят с роднини, приятели или специалисти, защото се срамуват от проблема. Те смятат, че само те разбират сина или дъщеря си и че ако другите се намесят, той/тя ще се озлоби още повече.

  • „Само аз знам как да му/ѝ помогна.“
  • „Той/тя не иска да говори с никого, затова аз трябва да се справя сама.“

Изолацията прави майките изключително уязвими и зависими емоционално от поведението на детето си.

Надяват се, че „любовта ще излекува всичко“. Те вярват, че ако са достатъчно търпеливи, добри и обичащи, синът или дъщеря им ще се осъзнае и ще спре да употребява/залага.

  • „Просто трябва да му/ѝ покажа, че има на кого да разчита.“
  • „Ако го/я обичам повече, ще поиска да се промени.“

Но зависимостта не се побеждава с любов – тя изисква граници, лечение и твърди решения.

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИ МАЙКАТА, ЗА ДА ПОМОГНЕ ИСТИНСКИ

  • Да спре да оправдава зависимостта – употребата на вещества или хазартната зависимост не са следствие от развода, а от липсата на отговорност и начин за справяне с живота;
  • Да постави ясни граници„Ако искаш да останеш в дома ми, трябва да започнеш лечение.“;
  • Да спре финансовата подкрепабез леснен достъп до пари и удобства, зависимият ще бъде принуден да се изправи пред реалността;
  • Да потърси помощ за себе сисъзависимостта е болест, която води до хронично изтощение, тревожност и депресия. Има групи за родители на зависими, които помагат да се научат как да поставят здравословни граници.
  • Да го/я насочи към лечение – програми като тази на „За един чист живот“ работят с зависими и техните семейства, за да се намери устойчиво решение.

Майчината любов е силна, но когато става въпрос за зависимост, тя не трябва да бъде безусловна – трябва да бъде разумна. Истинската помощ не е в това да облекчаваме последиците от зависимостта, а да дадем на сина или дъщеря си избор: или търсиш помощ, или поемаш отговорност за живота си.

Фондация „За един чист живот“ помага както на зависимите, така и на техните семейства. Ако сте в тази ситуация и не знаете какво да направите – обърнете се към нас. Заедно ще намерим правилния път.

Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pexels

Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.

Call Now Button