„А помниш ли какво правеше преди?“
„Искаш прошка? А аз как да забравя всички нощи, в които не си се прибирал?“
„Сега вече се лекуваш, но на мен кой ще ми върне всичко, което изтърпях?“
Това са фрази, които много близки изричат – не от злоба, а от болка, гняв и несигурност. И е нормално. Когато си бил наранен, логично е да искаш признание. Логично е да не забравиш лесно. Но има един ключов момент: Ако постоянно натяквате за миналото в момента, когато зависимият вече се лекува, рискуваш да саботираш процеса на възстановяване.
ЗАЩО НАТЯКВАНЕТО Е ТОЛКОВА РАЗРУШИТЕЛНО
- Влияе върху процеса на изграждане на нова самоличност. Човекът в терапия се опитва да се изгради наново. Да излезе от ролята на „виновен“, „провален“, „лъжец“ и да започне да се вижда като някой, който заслужава шанс. Натякването го връща обратно в ролята, от която се опитва да излезе – “ти си това, което си направил”, а не “ти си човекът, който се променя”;
- Засилва срама, а не отговорността. Възстановяването не е възможно, когато човек тъне в срам и себеомраза. То се случва, когато той поеме отговорност с достойнство, когато каже: „Да, аз сътворих всичко това. Не мога да го променя, но оттук нататък – мога да стана по-добър човек.“
- Натякването блокира процеса на промяната и вместо това създава усещане за безизходица: “Каквото и да направя, ще си остана в техните очи това, което съм бил…”
- Превръща лечението в наказание, а не в възможност. Ако всеки опит за промяна бъде посрещнат с “да, ама…”, зависимият губи мотивация. Вътрешно той си казва: „Какъв е смисълът да се лекувам, щом никога няма да ми бъде простено?“
- Това води до емоционална капсулиране, отдръпване от терапията и понякога — до рецидив.
КАКВО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ
- Споделяйте чувствата си без да съдите. „Все още ми е трудно да ти се доверя. Страх ме е.“ Звучи доста различно от: „Не знам как да ти повярвам след всичко?!“;
- Отворете престронство за настоящето. Хората се променят. Дайте шанс да видите новите действия, не само старите грехове;
- Потърсете подкрепа за себе си. Съзависимостта оставя рани. Група за близки или семейна терапия може да ви помогне да изразите своята болка по начин, който не руши, а лекува.
Болката не изчезва с това, че някой казва: „Извинявай.“
Но ако сте стигнал/а до момента, в който любимият ви човек вече търси помощ, помнете, че миналото е важно, но по-важно е как го използваме – да лекува или да разрушава.Ако искате промяна – помогнете тя да се случи, като дадете шанс на новото да се роди.
Не с изтриване на миналото, а с отваряне на нови пространства и с избор да виждате човека, който се самоизгражда, а не само този, който се е саморушил.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pixabay
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.
