Защитните механизми на зависимостта са психологически стратегии, които зависимите несъзнателно използват, за да се справят с тревожността, вината и срама, свързани с употребата на вещества или вредни поведения. Тези механизми са основната пречка за осъзнаване на проблема и мотивация за лечение. Разпознаването им от близките е първата стъпка към промяната.
10 ЧЕСТО СРЕЩАНИ ЗАЩИТНИ МЕХАНИЗМИ НА ЕДНА ЗАВИСИМОСТ
- Отричане. Зависимият не признава, че има проблем. Може да твърди, че „има контрол“ или че „всеки пие/употребява“;
- Рационализация. Зависимият оправдава поведението си с логични, но подвеждащи аргументи. Например: „Пия, защото работата ми е стресова“или „Всеки има нужда да се отпусне“;
- Проекция. Приписване на собствените проблеми на другите. Например: „Не аз имам проблем, а жена ми преувеличава“ или „Ако приятелите ми не ме караха да пия, нямаше да го правя“;
- Регресия. Връщане към по-детинско поведение, капризничене, избухливост или безотговорност, за да се избегне поемането на отговорност;
- Интелектуализация. Анализиране на зависимостта по сух, теоретичен начин, без емоционална активност. Например: „Алкохолизмът е биохимичен проблем, така че това не зависи от мен“;
- Изместване. Насочване на натрупаното напрежение към друг обект или човек, вместо към реалния проблем. Например, зависимият може да е агресивен към семейството си, вместо да признае проблемите си;
- Минимизиране. Намаляване на значимостта на проблема. Например: „Аз не пия чак толкова много“ или „Има хора, които са в по-тежко състояние от мен“;
- Дисоциация. Откъсване от реалността, за да не се усеща болката от зависимостта. Това може да се изразява в емоционално вцепенение или „живеене в друг свят“;
- Замяна (Сублимация). Пренасочване на зависимостта към друга дейност, която изглежда социално приемлива. Например, някой може да спре да употребява наркотици, но да се вманиачи в работата или фитнеса;
- Лъжлива самоувереност. Зависимият вярва, че може сам да спре по всяко време, без помощ, въпреки че опитите му досега са били неуспешни.
КАК СЕ РАЗБИВАТ ЗАЩИТНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА ЗАВИСИМОСТТА
- Осъзнаване и търпеливо разпознаване
Зависимият и близките му трябва да разберат, че защитните механизми са несъзнателни реакции. Когато човек започне да осъзнава кога използва такива механизми, той вече е направил първата крачка към промяната. Как да помогнем: Вместо да казваме „Ти отричаш проблема!“, може да го попитаме „Забелязваш ли, че винаги, когато те питам за пиенето, веднага сменяш темата?“.
- Задаване на въпроси вместо обвинения
Агресивното конфронтиране може да засили защитата, докато отворените въпроси помагат на зависимия сам да стигне до осъзнаване. Как да помогнем: Вместо „Ти само си търсиш оправдания!“, може да попитаме „Според теб, как пиенето влияе на работата и семейството ти?“.
- Огледално отразяване (рефлективно слушане)
Когато човек чуе собствените си думи повторени по обективен начин, често започва да открива несъответствията в тях. Как да помогнем: Може да опитаме с „Разбирам, че смяташ, че можеш да спреш по всяко време. Колко пъти си пробвал досега?“.
- Поставяне на граници
Ако близките продължават да толерират зависимото поведение, зависимият няма стимул да се промени. Ясните граници могат да помогнат. Как да помогнем: Може да го уверим „Обичам те, но няма да ти давам пари, когато си пил.“
- Използване на личния опит и емоции
Вместо обвинения, говоренето от първо лице помага да се избегне конфликт. Как да помогнем: Вместо „Ти съсипваш семейството си!“, може да кажем „Когато пиеш, се чувствам много тъжна и уплашена.“
- Търсене на малки пробиви
Не е нужно зависимият на момента да признае всичко. Достатъчно е първо да се съгласи, че вероятно има някакъв проблем. Как да помогнем: Може да опитаме с „Можеш ли просто да помислиш над това, което ти казах, без да взимаш решение веднага?“
- Насочване към терапия или група за подкрепа
Специалистите знаят как да разбиват защитните механизми с правилния подход. Ако зависимият не е готов за терапия, може да започне с групите за подкрепа – АА или НА. Как да помогнем: На отказа може да отговорим с „Какво ще загубиш, ако просто отидеш да чуеш как говорят другите?“
Защитните механизми не се разбиват с натиск, а с търпение и емпатия. За справяне със защитните механизми на употребата и залагането е необходимо търпение, правилен подход и често – професионална помощ. Защитните механизми съществуват, за да пазят психиката на зависимия от силни емоции като вина, срам и страх. Ако защитите се атакуват агресивно, зависимият още повече се затваря в себе си.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pexels
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.
