Лечението на зависимостта е сложен и дългосрочен процес, който не винаги завършва успешно след първия опит. В много случаи зависимите преминават през повторни лечения, което често поражда въпроси и тревога сред близките им. Защо се случва това? Дали е знак за провал или просто част от процеса на възстановяване?

Зависимостта е хронично заболяване с често срещани рецидиви и това е така – не защото лечението не работи, а защото изграждането на нов начин на живот изисква време, практика и дълбока вътрешна промяна.
ПРИЧИНИ ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПОВТОРНО ЛЕЧЕНИЕ
Липса на дългосрочна поддържаща терапия
В стандартния модел на лечение много програми завършват с основния терапевтичен курс, но без продължаваща подкрепа. Това оставя зависимите без достатъчно инструменти и среда, които да им помогнат да останат трезви в реалния живот. В „За един чист живот“ този проблем е адресиран чрез двугодишна поддържаща терапия, която дава възможност за истинска дългосрочна промяна.
Недостатъчно осъзнаване на проблема
Много зависими влизат в лечение под натиска на близки, работодатели или социалната среда, без да са стигнали до вътрешно приемане на зависимостта си. Това често води до повърхностно участие в програмата и до връщане към старите модели след приключването ѝ.
Липса на подкрепа от семейството
Съзависимостта е силен фактор за рецидив. Ако близките не променят своето поведение и не спрат да поддържат вредни динамики, зависимият може отново да се върне към употребата. Ето защо в „За един чист живот“ има специален модул за семействата, където те се учат как да подкрепят, без да вредят.
Външни фактори и социална среда
След излизане от терапевтичната среда, зависимите се връщат в същия свят, който преди това ги е тласнал към зависимост. Старите приятели, стресовите ситуации, семейните проблеми, финансовите трудности – всичко това може да се окаже твърде голямо изпитание, ако не е изграден стабилен механизъм за справяне.
Подценяване на психологическите аспекти
Физическата зависимост може да бъде преодоляна сравнително бързо, но психологическата част е далеч по-дълбока. Ако не се работи върху емоционалните травми, ниското самочувствие, тревожността и депресията, зависимият може да се върне към веществата като механизъм за справяне.
Неправилно подбран метод на лечение
Не всяка програма е подходяща за всеки зависим. Когато подходът не отговаря на конкретните нужди на човека – например ако лечението е само медикаментозно, без задълбочена психотерапия – рискът от рецидив нараства.
Убеждението, че „мога да се справя и сам“
Някои зависими прекъсват лечението си, мислейки, че след месец или два без употреба вече са напълно стабилни. Истината е, че зависимостта е заболяване, което изисква дългосрочна работа върху себе си, а прибързаното спиране на терапията често води до нова употреба.
ПОВТОРНОТО ЛЕЧЕНИЕ – ПРОВАЛ ИЛИ ЧАСТ ОТ ПРОЦЕСА
Много зависими и техните семейства гледат на повторното лечение като на неуспех, но в действителност това е част от оздравителния процес. Точно както хора с хронични заболявания като диабет или хипертония понякога се нуждаят от корекция на лечението, така и на зависимите може да се наложи да преминат през допълнителни терапии, за да затвърдят промяната.
По-важното е какво се променя след всяко лечение – дали зависимият извлича уроци, задълбочава самопознанието си и се връща по-решен от всякога да постигне стабилност.
КАК ДА НАМАЛИМ РИСКА ОТ ПОВТОРНО ЛЕЧЕНИЕ
- Дългосрочна терапия и подкрепа – включване в поддържащи групи, терапевтични срещи и програми за продължаваща терапия;
- Работа със семейството – преминаване през специализирани модули за близките, за да се прекъснат вредните модели на поведение;
- Изграждане на нов начин на живот – нови социални контакти, нови здравословни навици, смяна на средата, ако е необходимо;
- Работа с професионалисти – психотерапия, индивидуални срещи, дълбоко разбиране на причините за зависимостта;
- Осъзнаване, че рецидивът не е краят – ако се случи, важно е човекът да не се отказва и да потърси помощ отново.
Лечението на зависимостта не е линеен процес – то включва възходи и спадове, но всяка стъпка напред е важна. Повторното лечение не е провал, а възможност за по-дълбоко израстване и за изграждане на по-силни механизми за справяне.
Фондация „За един чист живот“ вярва, че всеки човек заслужава втори, трети и колкото е нужно шансове, защото истинската промяна идва тогава, когато не се отказваме.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pixabay
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.