Зависимостта не е просто лош навик или липса на воля – тя е заболяване, което драстично променя начина, по който човек мисли, чувства и действа. За много хора, които не са изпитвали този проблем, е трудно да разберат защо зависимите са готови да жертват всичко – здравето си, отношенията си, работата си и дори нормалните условия на живот – само за да продължат да употребяват. Отговорът се крие в дълбоките психологически, невробиологични и социални механизми, които управляват зависимостта.
БИОЛОГИЧНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА ЗАВИСИМОСТТА
- Промени в мозъка. Продължителната употреба на наркотици или алкохол променя структурата и функциите на мозъка, особено в областите, отговарящи за самоконтрола, мотивацията и възнаграждението;
- Допаминова система. Веществата стимулират прекомерно отделянето на допамин – невротрансмитер, свързан с удоволствието и награждението. С времето естественото производство на допамин намалява, което прави зависимия неспособен да изпитва удоволствие от нормални неща като храна, социални контакти или работа;
- Физическа зависимост и абстиненция. При тежка зависимост тялото реагира болезнено при липсата на веществото – появяват се треперене, потене, болки, депресия, безсъние и силна тревожност. Често страхът от абстиненцията е толкова силен, че човек е готов да направи всичко, за да избегне тези симптоми.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ФАКТОРИ
- Пристрастяване към ритуала. Освен самото вещество, зависимият се пристрастява и към целия процес на придобиване, подготовка и употреба, което създава илюзия за контрол и предсказуемост в живота му;
- Изкривена представа за реалността. След дълъг период на употреба зависимият често не възприема своето състояние като проблемно. Дори когато живее в мизерни условия, той може да вярва, че „всичко е под контрол“;
- Загуба на алтернативи. Много зависими са загубили семейството си, приятелите, работата и всякаква друга социална подкрепа. Употребата се превръща в единственият „спътник“ в живота им.
СОЦИАЛНИ ФАКТОРИ
- Разпад на социалните връзки. С течение на времето зависимите губят подкрепата на своите близки, което ги тласка към изолация и още по-дълбоко в капана на зависимостта;
- Липса на достъп до помощ. В някои случаи, дори когато зависимият осъзнава проблема си, той няма достъп до рехабилитация, подкрепяща среда или ресурси, за да се измъкне;
- Порочният кръг на зависимостта. Много зависими се намират в среди, където употребата е нормализирана. Те предпочитат да останат сред хора, които също употребяват, защото там не са съдени и не се чувстват различни.
КАК ЗАВИСИМОСТТА ПОДДЪРЖА ТОЗИ НАЧИН НА ЖИВОТ
- Намалена способност за вземане на решения. Пораженията върху префронталния кортекс на мозъка (зоната, отговорна за рационалното мислене) водят до импулсивно поведение и невъзможност за дългосрочно планиране;
- Отхвърляне на помощта. Често зависимите отказват лечение, защото промяната е плашеща. Те са свикнали с дисфункционалната си среда и вярват, че не могат да функционират без веществото;
- Илюзията за контрол. Дори в най-тежки условия зависимите често си казват: „Ще спра, когато реша“, което ги държи в капана на зависимостта.
КАК МОЖЕ ДА СЕ ПОМОГНЕ НА ЗАВИСИМИТЕ ДА ОСЪЗНАЯТ ПРОБЛЕМА
- Интервенции от близките. Семейството и приятелите могат да изиграят ключова роля, като организират интервенции, които да помогнат на зависимия да осъзнае проблема и да потърси помощ;
- Специализирани програми за лечение. Доказано ефективни методи като терапия по модел Минесота, когнитивно-поведенческа терапия и групови сесии като Анонимни Алкохолици (AA) помагат на зависимите да изградят нови механизми за справяне с живота;
- Дългосрочна рехабилитация и социална интеграция. Рехабилитационните центрове предлагат стабилна среда, в която зависимите могат да възстановят физическото и психическото си здраве и да изградят нови, здравословни навици;
- Програми за ресоциализация. Намаляването на стигмата и осигуряването на работа, подкрепа от обществото и достъп до психотерапия увеличават шансовете за успешно възстановяване.
„ИЗГУБЕНИ БИТКИ“
- Изследвания показват, че около 10-20% от зависимите не успяват да се възстановят, дори след многократни опити за лечение. Причините за това включват сериозни психични разстройства, пълна липса на подкрепяща среда и дългогодишни, необратими мозъчни увреждания;
- Въпреки това, повече от 60% от зависимите, които преминат през качествена терапия и получат дългосрочна подкрепа, успяват да останат трезви и да изградят нов живот.
Зависимите често живеят в ужасяващи условия не защото искат, а защото заболяването е превзело тяхното мислене, емоции и решения. Разбирането на биологичните, психологическите и социалните механизми зад този феномен е ключово за ефективната помощ и рехабилитация. Промяната е възможна, но тя изисква дълбока осъзнатост, достъп до лечение и подкрепяща среда, която да даде алтернатива на зависимостта.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pexels
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.