Процесът на възстановяване от зависимост не приключва с края на терапията. Всъщност, най-важната част започва именно тогава – връщането в реалния свят, където старите изкушения, трудности и натрупани проблеми чакат зависимия. В този критичен момент подкрепата на близките е ключова. За съжаление, често семействата допускат грешки, които могат неволно да саботират възстановяването. Разпознаването на тези грешки може да помогне за по-добра адаптация и дългосрочен успех.
ОЧАКВАНЕТО ЗА НЕЗАБАВНО И ПЪЛНО ИЗЛЕКУВАНЕ
Много близки вярват, че след лечение зависимият е напълно „излекуван“ и всичко ще се върне към нормалното. В действителност:
- Възстановяването е дълъг процес, който изисква постоянна работа;
- Старите навици не изчезват веднага, а се заменят с нови, които трябва да се изградят постепенно;
- Рецидивът не винаги означава провал – той може да бъде част от процеса, ако се анализира правилно и доведе до корекции в поведението.
КОНТРОЛИРАНЕТО НА ЗАВИСИМИЯ
След лечението семейството често изпитва страх и несигурност, което води до прекомерен контрол:
- Следене на всяка стъпка на зависимия;
- Подлагане на постоянни разпити: „Къде беше?“, „С кого се срещна?“;
- Пълно лишаване от самостоятелност.
Вместо контрол, по-ефективно е да се изградят ясни граници и доверие, като се поощрява отговорността на зависимия за собствения му живот.
ИЗБЯГВАНЕТО НА ТРУДНИТЕ РАЗГОВОРИ
Много семейства смятат, че след терапията темата за зависимостта трябва да остане в миналото. Това може да доведе до:
- Подценяване на тревожните сигнали;
- Натрупване на напрежение и неизказани емоции;
- Откъсване между зависимия и неговите близки.
Вместо това е важно да се поддържа открита комуникация, без страх от осъждане.
ВРЪЩАНЕТО КЪМ СТАРИТЕ СЕМЕЙНИ МОДЕЛИ
Зависимостта рядко възниква във вакуум – често тя е резултат от семейна динамика, напрежение или нерешени конфликти. Ако семейството не работи върху себе си, има риск:
- Да се върнат старите модели на съжителство и комуникация;
- Да се възобновят напрежението, конфликтите и тригерите, които преди са водели до употреба;
- Да се подцени важността на семейната терапия.
ПОЕМАНЕ НА ПРЕКАЛЕНА ОТГОВОРНОСТ ВМЕСТО ЗАВИСИМИЯ
Желанието да се помогне на възстановяващия се често води до прекомерна загриженост:
- Осигуряване на финансово спокойствие, което не мотивира за самостоятелност;
- Избягване на конфликти и „спасяване“ от трудности;
- Прекалено пазене от грешки и предизвикателства.
Зависимият трябва сам да поеме отговорност за живота си, дори това да означава да се изправи пред последиците от своите действия.
ПОДЦЕНЯВАНЕТО НА НУЖДАТА ОТ ПОДКРЕПЯЩА СРЕДА
Много хора смятат, че ако зависимият е силно мотивиран, той може да се справи сам. В действителност обаче:
- Групите за взаимопомощ (като Анонимни Алкохолици, Анонимни Наркозависими и др.) играят ключова роля в дългосрочното възстановяване;
- Постоянният контакт с терапевт или консултант помага за превенция на рецидиви;
- Новите приятелства с хора, които водят здравословен начин на живот, са важни за изграждането на нова идентичност.
Възстановяването не е момент, а процес. Семейството може да бъде или най-голямата подкрепа, или несъзнателен саботьор на този път. Избягването на тези често срещани грешки може да направи огромна разлика и да увеличи шансовете за трайна промяна. Най-важното е да има търпение, разбиране и желание за растеж – както у зависимия, така и у близките му.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pixabay
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.