ШЕСТ НАЧИНА ДА ЗАДЪЛБОЧИТЕ ЗАВИСИМОСТТА НА ЧОВЕК, КОГОТО ОБИЧАТЕ

Зависимостта е хронично заболяване, което засяга не само човека, който употребява алкохол, наркотици или се ангажира с поведенчески зависимости (като хазарт), но и неговите близки. Семейството често се превръща в неволен участник в процеса, понякога дори задълбочаващ проблема, въпреки добрите си намерения. Ето как близките, без да осъзнават, могат да допринесат за продължаване и задълбочаване на зависимостта.

СЪЗАВИСИМОСТТА КАТО НЕВИДИМА ВЕРИГА

Съзависимостта е поведение, при което близките на зависимия се опитват да контролират неговото поведение, да го защитават от последствията на действията му или да го „спасяват.“ Тези действия обикновено са мотивирани от любов и страх, но често имат обратен ефект.

Какво правят близките
• Приемат ролята на „спасител,“ опитвайки се да решат проблемите на зависимия;
• Жертват собствените си нужди и граници в името на „помощ“;
• Чувстват се виновни за състоянието на зависимия и поемат прекалено голяма отговорност.

Резултат
Съзависимото поведение позволява на зависимия да продължава употребата си без да изпитва реалните последствия, които биха могли да го мотивират за промяна.

ЗАЩИТАВАНЕ НА ЗАВИСИМИЯ ОТ ПОСЛЕДСТВИЯ

Близките често се опитват да „помогнат,“ като минимизират или прикриват вредните последствия от поведението на зависимия. Те вярват, че така го предпазват, но всъщност това само удължава цикъла на зависимост.

Какво правят близките
• Плащат дълговете на зависимия;
• Лъжат пред работодатели, приятели или институции, за да прикрият проблема;
• Оправдават поведението му: „Той е под стрес,“ „Тя имаше тежък ден.“

Резултат
Зависимият избягва естествените последици от своите действия (като загуба на работа, финансова криза или социална изолация), което намалява мотивацията му за промяна в поведението.

КОНТРОЛ И ОБВИНЕНИЯ

Много близки се опитват да „контролират“ зависимия, като му поставят ултиматуми, обвиняват го или се опитват да го накарат да се чувства виновен. Тези подходи обикновено водят до обратния резултат.

Какво правят близките
• Употребяват фрази като: „Ако ме обичаш, ще спреш,“ или „Ти само рушиш живота на всички около теб“;
• Поставят ултиматуми, които не изпълняват: „Ако не спреш, ще те напусна“;
• Опитват се да контролират всяко действие на зависимия, включително с кого се среща, къде ходи и какво прави.

Резултат
Контролът и обвиненията често водят до засилване на чувството за вина и срам у зависимия, което може да подхрани желанието му да употребява като начин за справяне с емоционалната болка.

ИГНОРИРАНЕ ИЛИ ПОДЦЕНЯВАНЕ НА ПРОБЛЕМА

Близките понякога избират да игнорират или омаловажават проблема, надявайки се, че той ще се „разреши сам“ с времето. Това често е резултат от страх или липса на знания как да реагират.

Какво правят близките
• Не говорят открито за проблема и избягват темата;
• Успокояват себе си с мисли като: „Това е само период“ или „Ще спре, когато срещне правилния човек/намери по-добра работа“;
• Не търсят професионална помощ, защото вярват, че могат да се справят сами.

Резултат
Липсата на действие позволява на зависимостта да се задълбочи и усложни, което прави лечението още по-трудно.

ЕМОЦИОНАЛНО ИЗТОЩЕНИЕ – БЪРНАУТ

Близките често жертват себе си, докато се опитват да помогнат на зависимия. Това води до емоционално и физическо изтощение, което може да ги направи по-малко ефективни в предоставянето на реална помощ.

Какво правят близките
• Поставят зависимия на първо място, пренебрегвайки собствените си нужди;
• Постоянно се тревожат и опитват да предвидят следващата криза;
• Губят енергия и мотивация да търсят решение.

Резултат
Изтощението прави близките са по-склонни да приемат токсични модели на поведение, които поддържат зависимостта, като отказ от конфронтация или поемане на прекалена отговорност.

КАК БЛИЗКИТЕ МОГАТ ДА ИЗЛЯЗАТ ОТ „ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ“

• Разберете природата на зависимостта
• Признайте, че зависимостта е заболяване, а не личен провал или липса на воля.
• Потърсете професионална помощ
• Консултирайте се с терапевт, специализиран в зависимостите, или се включете в програми за взаимна подкрепа на близки на зависими – Ал-Анон.
• Поставете ясни граници
• Спрете да поемате отговорност за действията на зависимия. Например: „Обичам те, но не мога да плащам дълговете ти.“
• Създайте подкрепяща, но не спасяваща среда
• Подкрепете зависимия да поеме отговорност за своето лечение, без да го принуждавате или наказвате.
• Погрижете се за себе си – вашето физическо и емоционално здраве е също толкова важно, колкото това на вашия близък.
• Търсете начини за самопомощ, почивка и подкрепа.

Зависимостта не е проблем само на един човек – тя засяга цялото семейство. Макар че близките често действат с най-добри намерения, техните действия могат неволно да удължат и задълбочат зависимостта. Чрез осъзнаване на собственото си поведение, поставяне на граници и търсене на професионална помощ, те могат да прекъснат този цикъл и да станат истинска опора за своите близки в процеса на възстановяване.

Източник: Фондация „За един чист живот“

Илюстрация: Pexels

Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход.
Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч.
На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение.
И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.

Call Now Button