Моделите на пристрастяване представляват шест различни подхода за обяснение на причините и начините за справяне със зависимостите. Ползата от познаването на тези модели е, че чрез интегриране на знания от всички тях може да се създадат по-ефективни и персонализирани стратегии за подкрепа на зависимите.

МОРАЛЕН МОДЕЛ НА ЗАВИСИМОСТТА
Моралният модел разглежда зависимостите като резултат от личен избор, морална слабост, липса на воля и социален провал. Според този модел хората са отговорни за своите действия и следователно трябва да поемат лична отговорност за своето състояние. Според това схващане, стига да има добра воля – всеки може да се справи със зависимостта. Това е доминиращото схващане за зависимостта до средата на миналия век и то е в основата на стигматизацията на зависимите и на прилагането на наказателни мерки вместо лечение.
Пример за справяне по моралния модел. Иван е млад мъж, който има проблем с наркотиците. В един момент той си дава сметка, че употребата на наркотици е резултат от неговите собствени избори, а не от външни обстоятелства или болест. Под натиска на своите близки Иван постъпва в комуна, където се учи да спазва строги правила и самодисциплина и да избягва хора и места, които го подтикват към наркотиците. Признава грешките си и се стреми да ги поправи чрез промяна в поведението.
Ефективност на моралния модел. Моралният подход разчита най-вече на волята, личната мотивация и социалния натиск, като игнорира медицинските или терапевтичните методи за справяне със зависимостта.
БОЛЕСТЕН МОДЕЛ НА ЗАВИСИМОСТТА
Медицинският модел разглежда зависимостта като резултат от биологични, генетични и невробиохимични фактори. Появата на медицинския модел се свързва с Американската медицинска асоциация (AMA), която през 1956 г. официалното признава алкохолизма за заболяване. През 1987 г. Световната здравна организация (СЗО) класифицира алкохолната зависимост като заболяване и го включва в Международната класификация на болестите (МКБ). Към днешна дата, освен алкохолната зависимост, в МКБ са включени почти всички зависимости към вещества, както и повечето зависими поведения.
Болестният модел постулира, че злоупотребата с вещества причинява дългосрочни промени в мозъчната система за възнаграждение чрез активиране на невротрансмитера допамин (хормонът на удоволствието). Според този подход зависимият човек не е морално слаб, а страда от хронично, прогресиращо и рецидивиращо заболяване, което изисква лечение и подкрепа от специалисти. В сравнение с моралния, болестният модел осигурява по-цялостно разбиране на биологичната основа на зависимостта, като намалява стигмата около нея и насърчава състрадателен подход към лечението.
Пример за справяне по болестния модел. Мария е с дългогодишна зависимост към опиоидите. Тя осъзнава, че не може да се справи сама и търси медицинска помощ. Посещава лекар специалист (нарколог), който й поставя диагноза „зависимост към опиоидите“ и й назначава медикаментозно лечение. Първоначално Мария преминава през детоксикация (контролирано пречистване на организма) под лекарско наблюдение. След детокса наркологът й предписва заместителна терапия с метадон, за да се справи със симптомите на абстиненцията и с глада за употреба на наркотици.
Ефективност на болестния модел. Този модел подхожда към зависимостта като медицинско състояние, което изисква професионална помощ, а не само воля и морални усилия. Този модел е съществена крачка към преодоляване на стигмата към зависимостите и към персонализиране на грижата и лечението.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ МОДЕЛ НА ЗАВИСИМОСТТА
Моделът разглежда зависимостта като резултат от емоционални, когнитивни и поведенчески фактори. Той набляга на ролята на личността, травмите, начина на мислене и механизмите за справяне със стреса. Според този модел зависимостта е начин за бягство от емоционални проблеми, които могат да бъдат преодоляни чрез психотерапия.
Пример за справяне по психологическия модел. Петър страда от зависимост към хазарта. Той осъзнава, че играе не толкова заради тръпката от печалбата, а защото залагането му помага да избяга от тревожността, депресията и личните проблеми. За да се справи Петър започва работа с психолог, който му помага да разбере корените на зависимостта му (например ниска самооценка, стрес или емоционална нестабилност). С помощта на Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) той научава как да разпознава автоматичните мисли, които го подтикват към залагане, и как да ги заменя с по-реалистични и здравословни занимания.
- Вместо да залага, Петър започва да използва други методи за справяне със стреса, като спорт, медитация и хобита.
- Изгражда умения за самоконтрол, като се научава да разпознава тригерите си и да използва техники за саморегулация, като дълбоко дишане и отлагане на импулсивните решения.
- Научава се как да споделя проблемите си с приятелите и семейството и как да ги моли за подкрепа при справяне със ситуации, които биха го върнали към хазарта.
- Дългосрочна работа върху личността – Петър продължава с терапията, за да развие по-здравословен начин на мислене и по-добра самооценка.
Ефективност на психологическия модел. Психологическият модел разглежда зависимостта не просто като заболяване, а като симптом на по-дълбоки емоционални и когнитивни проблеми, които трябва да бъдат адресирани чрез дългосрочна психотерапия и личностно развитие.
СОЦИАЛЕН МОДЕЛ НА ЗАВИСИМОСТТА
Социалният модел разглежда зависимостта като резултат от социалните фактори т.е. средата, в която човек живее. Тук влизат натискът от страната на приятелите, семейството, икономическите условия, културните влияния и медиите. Според този модел зависимостта не е просто личен или биологичен проблем, а се формира в социален контекст – той трябва да се преодолява чрез промяна на обкръжението и подкрепа от общността.
Пример за справяне по социалния модел. Анна е млада жена, която употребява наркотици. Тя израства в среда, в която наркотиците са нещо нормално. Майка й има проблем с алкохола, а всички нейни приятели употребяват наркотици. След като осъзнава, че зависимостта й се задълбочава, Анна решава да прекъсне контактите си с хора, които употребяват психоактивни вещества и да потърси нова подкрепяща среда. Обръща се към неправителствена организация за социални услуги, които й помагат с консултации, групови срещи и възможности за ресоциализация. Включва се в общностни програми и групи за взаимопомощ („Анонимни наркозависими“), където намира разбиране, нови приятели и подкрепа. Анна се записва в програма за преквалификация, която й дава възможност да си намери нова работа и да избяга от средата, която я е довела до зависимост. От неправителствената организация Анна получава и помощ при намирането на ново жилище и стабилна работа, което й дава шанс за по-добро бъдеще и намалява риска от връщане към зависимостта.
Ефективност на социалния модел. Според социалния модел борбата със зависимостта не е само индивидуален процес, а зависи от цялостната подкрепа на обществото и възможностите за социална интеграция.
БИОПСИХОСОЦИАЛЕН МОДЕЛ НА ЗАВИСИМОСТТА
Биопсихосоциалният модел разглежда зависимостта като сложна комбинация от биологични, психологически и социални фактори . Според този модел ефективното справяне със зависимостта изисква интегриран подход, който включва медицинско лечение, психологическа помощ и социална подкрепа.
Пример за справяне по биопсихосоциалния модел. Георги е 35-годишен мъж, който страда от алкохолна зависимост. Той осъзнава, че пиенето му причинява здравословни проблеми, влошава отношенията му със семейството и влияе негативно върху работата му. За да се справи Георги се обръща към лекар, който диагностицира зависимостта му и му назначава медикаментозна терапия. Преминава през детокс, за да намали физическите симптоми на абстиненцията. Лекарят му предписва и медикаменти за общо възстановяване на организма. По този начин той се справя с биологичния аспект на зависимостта. По препоръка на своите близки Георги постъпва в програма за интензивна психотерапия, където осъзнава същността на причините, които го подтикват към пиене и как да промени мисловните си модели. Там научава нови механизми за справяне със зависимостта и техники за управление на стреса (релаксация, медитация, спорт и изграждане на положителни навици). Успоредно с това посещава и групите за взаимопомощ „Анонимни алкохолици“, където намира допълнителна подкрепа и мотивация за промяна. Така Георги се справя с психологическите причини на своята пристрастеност към алкохола. Георги прекратява контактите с приятели, които го подтикват към пиене и постепенно изгражда нови приятелства. Съпругата му предлага да започнат семейна терапия, за да възстановят доверието и комуникацията помежду си. След няколко поредни интервюта, Георги започва нова работа в подкрепяща среда, където получава разбиране и възможност за ново начало. Така Георги се справя и със социалната компонента на своята зависимост.
Ефективност на биопсихосоциалният модел. Биопсихосоциалният модел e доминиращия в момента подход за разбиране и лечение на зависимостите. Той работи успешно, защото не се фокусира само върху един аспект на зависимостта, а разглежда проблема комплексно. Чрез комбиниране на медикаментозно лечение, психотерапия и социална подкрепа той помага на зависимия за трайно възстановяване и изграждане на здравословен начин на живот.
ДУХОВЕН МОДЕЛ НА ЗАВИСИМОСТТА
Духовният модел разглежда зависимостта като отдалечаване от духовните ценности, загуба на вътрешния баланс и смисъл. Според този модел справянето зависи отчовешката потребност да намери духовна опора и изграждане на нова житейска перспектива – чрез свързване с по-висша сила.
Пример за справяне по духовния модел. Николай е 40-годишен мъж, който дълги години злоупотребява с наркотични вещества. След като губи работата и семейството си, той изпада в дълбока екзистенциална криза. Усеща, че животът му е празен и безсмислен. Той започва да чете духовна литература, в която намира утеха и нов житейски смисъл. Вярва, че само чрез духовна трансформация може да се освободи от зависимостта. Практикува ежедневна молитва и медитация. Така постепенно си изгражда умения да контролира импулсите си за употреба и да намира спокойствие и вътрешен мир. Николай постепенно осъзнава своите грешки, моли за прошка своите близки – като се опитва да компенсира вредите, които им е причинил с поведението си. Редовно се среща с духовен учител (свещеник или наставник), който му помага да разбере дълбоките причини за зависимостта и да намери нов път. Николай се включва в доброволчески инициативи и помага на хората в нужда, осъзнавайки, че има повече смисъл в даването на другите, отколкото бягството в света на наркотиците. Той се отдалечава от хора и места, свързани с предишния му начин на живот, и намира нова общност от себеподобни, които го подкрепят в новия му път.
Ефективност на духовния модел. Моделът дава дълбок вътрешен смисъл и причина за промяна, както и помощ за изграждане на самоконтрол и дисциплина. Осигурява чувството за принадлежност към общност и се фокусира върху личностно и духовно израстване. Според духовния модел, справянето със зависимостта не е просто физически или психологически процес, а процес на духовно пробуждане, което дава нова перспектива за живота. На този модел се базират 12 стъпковите програми за справяне със зависимостите.
Нито един от шестте модела не може да обясни всички аспекти на пристрастяването, тъй като преживяването на всеки човек е уникално. Всеки от моделите предоставя уникални перспективи за причините, механизмите на развитие и лечението на зависимостта. Чрез интегриране на знания от тези модели се създават все по-ефективни и персонализирани стратегии за подкрепа на хора с пристрастяване.
Подобен холистичен подход се прилага в лечението по Модел Минесота, който стъпва на биопсихосоциалния модел за развитие на зависимостта. Той я разглежда като хронично, прогресиращо и рецидивиращо заболяване, което с помощта на индивидуална, групова и семейна терапия може да осигури на зависимия дългосрочна ремисия и да го научи да води достоен и пълноценен живот. В процеса на здравеете той включва и елементи от духовния модел.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pexels
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.