Рецидивът никога не започва в деня, в който човек отново посегне към алкохола, наркотиците или хазарта.
Той започва много по-рано – с едни малки, почти незабележими промени в мислите, емоциите и поведението.
В началото здравото „аз“ на пациента – онова, което иска нов живот, свобода и смисъл – е силно и активно. Но постепенно старите навици, стари мисли и стари оправдания започват да се промъкват обратно. Това е рецидивното поведение – тихо, коварно и настойчиво.
То може да изглежда като:
- изолация от хората и терапевтичната общност;
- пропускане на работилници и други терапевтични колчета;
- омаловажаване на рисковете („аз вече съм добре, няма да ми стане нищо“);
- връщане към места, компании или навици от времето на употребата;
- раздразнителност, агресивност или самосъжаление.
Проблемът е, че когато това поведение се развива, човек често не го осъзнава. „Здравото“ му аз бива постепенно изтласкано, а болестта отново започва да диктува правилата.
Затова ролята на близките е безценна.
Те могат да са огледалото, в което здравеещият да види тези промени, преди да е станало късно.
Не чакайте проблемът да се задълбочи. Поддържайте връзка с терапевтите и групата. Останете част от работилниците и срещите, защото те държат здравата част будна и силна.
Рецидивното поведение не идва с фанфари – идва тихо.
Но ако го видите навреме и действате, може да запазите здравето, трезвеността и живота си.
Телефон за безплатна консултация на фондацията „За Един Чист Живот“: 0884 726 314
Всеки ден от 9:00 до 21:00 ч.
