Правата на зависимите на работното място са неотменна част от правата на личността, от правата на човека. В по-тесен смисъл зависимите попадат под закрилата на хората с намалена работоспособност или страдат от специфични заболявания. Но предвид стигмата към алкохолизма, наркоманията, дори върху хазартната пристрастеност, никой от зависимите или техните близки не афишират заболяването и поради това няма как да се получи критична маса от хора, които да отстояват своите права и да търсят закрила.

В България разговорите за нечия зависимост са неудобни, неприятни и дори срамни. Подобна ниска чувствителност и култура на толерантност към зависимите е социален феномен, които на практика опорочава справянето с това социално значимо заболяване.
Макар и без верифицирани социологически данни, се счита, че у нас всеки осми страда от някаква тип зависимост. И това не е никак малка част от обществото. Поради редица промени в регулацията на обществените отношения, държавата ни донякъде загуби част от социалните си функции.
Трудовото законодателство е консервативна материя, която се развива по-бавно от обществените отношения. Правят се опити за имплементиране на европейските норми и практики, но това, че страната подписва или ратифицира важни за областта на трудовото законодателство документи не означава, че вътрешното законодателство отговоря на изискванията на обществото. В допълнение законодателите са длъжници на хората с увреждания и на зависимите хора. Причината е, че няма обществена дискусия и законодателна инициатива, нито лобиране в интерес на зависимите и техните права.
В общия случай в България на зависимите се предлага доброволно да напуснат работа, за да не бъдат уволнени поради неизпълнение на задълженията под трудовия договор. По подразбиране процедурите в случаите на неявяване на работа, авария или инцидент под влияние на психоактивни вещества са ясно регламентирани.
Що се отнася до казусите, при които някой казал на някого, че едикой си е зависим от алкохол, наркотици или хазарт, самото предложение за напускане по собствено желание под заплахата за уволнение по друг параграф е стигматизиращо и дискриминиращо.
Важно уточнение е, че не става дума за защита и насърчаване на употребата на работното място, а за подкрепа към хора, които са в процес на лечение или вече са преминали лечение на заболяването зависимост. Обичайно след напускане на центъра за лечение на зависимости, тези хора се чувстват наистина дискриминирани поради причина, че не могат да се самоопределят като хора с проблем и да потърсят защита на своите здравни и социални права.
Най-здравословният начин е след лечението зависимият да продължи срещите със своя терапевт по зависимости или в сбирките на Анонимни алкохолици, Анонимни наркозависими, Анонимни комарджии и др. Това са местата, където най-ефективно могат да се отработят различните подходи за реинтеграция на работното си място. Колкото и важно да е успешното завръщане в работната среда, по-важно за зависимия да съхранени емоционалното си здраве и да не се върне в употреба. По подобен начин са и отношенията в социума от приятели и познати.
Според действащия в страната кодекс на труда, българските работодатели нямат задължения да полагат специални грижи или да предвиждат специални трудови условия на зависимите като част от хората с увреждания.
Редица европейски държави имат политики за данъчни облекчения за работодатели, които активно помагат за реинтеграцията, социализацията и лечението на зависими. Добри практики са и специалните фондове и програми, които осигуряват допълнителни материални стимули за работодател, който насърчава лечението на свой служител със зависимост и гарантира запазване на работното му място.
Това е изключително полезно за цялото общество тъй като много често става въпрос за изключително добри специалисти и доказани професионалисти – лекари, юристи, инженери, артисти, музиканти, хора на науката и т.н. Тези хора са социалния капитал и обществото има интерес да ги реинтегрира, за да използва техните способности. Предвид настоящата демографска криза и хроничен недостиг на работна ръка в страната, въпрос на далновидност е изграждането и провеждането на адекватни и гъвкави политики за реинтеграция на 15-20% от работоспособното население на страната, страдащо от зависимости.
Източник: Фондация „За един чист живот“
Снимка: Pexels
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход.
Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч.
На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение.
И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.