Един от най-големите капани на зависимостта е самозаблудата – убеждението, че проблемът не е толкова сериозен. Това е част от защитния механизъм, който помага на зависимия да избегне болката от осъзнаването на реалността. Често хората с проблеми с алкохол, наркотици или хазарт намират начини да минимизират и оправдаят употребата си, което забавя процеса на търсене на помощ и увеличава риска от по-дълбоко затъване.

ДЕЖУРНИТЕ ОПРАВДАНИЯ
Зависимите често използват различни аргументи, за да докажат (най-вече пред себе си), че не са чак толкова зле. Ето някои класически примери:
- „Мога да спра, когато поискам“. Това е една от най-разпространените самозаблуди. В действителност, ако зависимият имаше контрол над употребата си, той вече щеше да е спрял, особено ако тя му носи негативни последици.
- „Пия само в почивните дни“. Социалното пиене или употребата на наркотици през уикендите не означава, че няма проблем. Ако зависимият чака с нетърпение следващата възможност за употреба, това вече е тревожен сигнал.
- „Имам работа и семейство, значи не съм зависим“. Много хора със зависимости водят привидно нормален живот, но това не означава, че нямат проблем. Те просто успяват да функционират, докато зависимостта прогресира.
- „Не съм като другите“. Сравняването с „по-зле“ зависими е начин да се избегне истината. Например: „Аз не пия сутрин като Иван“ или „Аз не играя с пари назаем, както Петър“. Това не променя факта, че зависимостта е налице.
- „Справям се с отговорностите“. Зависимите често се успокояват, че докато работят, плащат сметките си и изглеждат добре пред обществото, значи всичко е наред. Но това не отменя вътрешните щети, които зависимостта нанася.
ПРИМЕРИ ОТ ПРАКТИКАТА
Случай с алкохолна зависимост
Мъж на 35 години, който пие всяка вечер „само няколко бири“, отказва да приеме, че има проблем. Жена му се оплаква, че той става раздразнителен и все по-често пропуска семейни ангажименти, но той твърди: „Всеки пие по малко след работа, няма нищо лошо в това.“ След време започва да увеличава количеството алкохол, а когато близките му предлагат помощ, той отговаря: „Аз мога да спра, ако искам.“ В крайна сметка стига до точката, в която сутринта му започва с алкохол, но дори тогава си намира оправдание: „Така денят ми върви по-добре.“
Случай с наркотична зависимост
Млада жена, употребяваща кокаин само на партита, твърди: „Не съм зависима, защото не го правя всеки ден.“ Въпреки че постепенно започва да използва веществото все по-често и започва да харчи пари назаем, за да поддържа навика си – тя продължава да се самоубеждава, че може да спре „когато си поиска“. Едва след като губи работата си и започва да усеща сериозни последствия върху здравето си, осъзнава мащаба на проблема.
Случай с хазартна зависимост
Мъж, който играе онлайн залози, се успокоява с думите: „Всички играят, аз просто си правя кефа.“ Започва с малки суми, но постепенно започва да харчи значителна част от заплатата си. Семейството му забелязва, че е започнал да взема заеми, но той продължава да се самоубеждава, че „следващият залог ще оправи нещата“. Когато остава без спестявания, все още вярва, че може да спре, но продължава да играе, за да „навакса загубите“.
КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ САМОЗАБЛУДАТА
- Често намиране на оправдания за употребата или поведението;
- Минимизиране на последиците;.
- Сравняване с „по-зле“ зависими, за да се избяга от реалността;
- Прехвърляне на вината върху други хора или ситуации;
- Отричане на притесненията на близките.
КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ЗАВИСИМ, КОЙТО СЕ САМОЗАБЛУЖДАВА
- Поставяне на ясни граници. Близките трябва да покажат, че няма да толерират зависимото поведение и да не се поддават на манипулации;
- Спокойно, но твърдо говорене за проблема. Вместо да обвиняваме, по-добре е да задаваме въпроси като: „Ако нямаш проблем, защо толкова често пиеш/залагаш/употребяваш?“;
- Консултация със специалист. Най-добрият начин за справяне със самозаблудата е работа с терапевт, който може да помогне на зависимия да разпознае проблема;
- Преодоляване на страха от лечение. Много зависими се боят, че ако признаят проблема си, ще бъдат „етикетирани“. Важно е да разберат, че зависимостта е болест, а не морален провал, и че има изход.
Самозаблудата е един от най-големите врагове в борбата със зависимостта. Докато човек не признае проблема си, няма как да започне истински път към възстановяване. Близките трябва да бъдат търпеливи, но и категорични, за да помогнат на зависимия да излезе от този омагьосан кръг. Осъзнаването е първата крачка към промяната – и колкото по-рано се случи, толкова по-добре.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pixabay
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.