КОГАТО ЗАВИСИМИЯТ ОСЪЗНАВА ПРОБЛЕМА, НО ОТКАЗВА ПОМОЩ

Един от най-големите парадокси в зависимостите е, че дори когато човек осъзнава, че не може да се справи сам, той често продължава употребата или залагането и отказва помощ. Това е феномен, който затруднява не само самия зависим, но и неговите близки, които се чувстват безсилни да променят ситуацията. Защо се случва това и как може да се преодолее.

ПРИЧИНИ ЗА ОТРИЧАНЕТО И СЪПРОТИВАТА

  • Страх от промяната. Зависимостта се превръща в начин на живот, който макар и разрушителен, е познат и „сигурен“. Промяната означава неизвестност, усилие и загуба на временния комфорт, който веществата или хазартът подсигуряват.
  • Страх от провал. Много зависими се страхуват, че ако опитат да се лекуват и не успеят, ще се почувстват още по-слаби и безпомощни. Логиката е: „По-добре да не опитвам, отколкото да се проваля.“
  • Чувство за срам и вина. Зависимостта често е свързана с дълбок срам. Човек може да се чувства толкова виновен за състоянието си, че да смята, че не заслужава помощ или че е безнадежден случай.
  • Нереалистично усещане за контрол. „Ще спра, когато реша“, „Не е толкова зле“, „Познавам хора, които са по-зле от мен“. Подобни мисли поддържат илюзията, че зависимият все още контролира ситуацията.
  • Натиск от околните. Колкото повече близките настояват за лечение, толкова повече зависимият се противопоставя, защото възприема натиска като заплаха за личната си свобода.

КАК БЛИЗКИТЕ МОГАТ ДА ПОМОГНАТ

  • Спокойно и настойчиво общуване. Вместо обвинения и принуда, е по-ефективно да говорите с него със съпричастност и загриженост. Примери: „Забелязвам, че страдаш. Искам да те подкрепя, защото заслужаваш по-добър живот.“; „Какво би било различно, ако зависимостта не контролираше живота ти?“;
  • Поставяне на граници. Близките трябва да спрат да поемат отговорност за последиците от зависимостта. Това означава да не оправдават поведението му, да не покриват дългове и да не омекотяват последствията;
  • Насочване към терапия. Важно е зависимият да знае, че има начин да се справи. Интензивни програми като модела Минесота предлагат цялостен подход, който включва медицинска и психотерапевтична подкрепа.
  • Търпение и постоянство. Зависимостта е заболяване, а не избор. Близките трябва да бъдат настойчиви, но ненатрапчиви, като предлагат помощ и подкрепа без осъждане.

Да осъзнаеш, че имаш проблем, но да отказваш помощ е част от динамиката на зависимостта. Преодоляването на този етап изисква правилна комуникация, поставяне на граници и професионална помощ. Истинската промяна настъпва, когато зависимият не само осъзнае проблема, приеме, че не може да се справи сам и потърси помощ. Близките играят ключова роля в този процес, но най-важното е решението да дойде отвътре.

Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pexels

Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.

Call Now Button