КОГАТО БЛИЗКИТЕ „КУПУВАТ“ ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАВИСИМИЯ

Зависимостта е заболяване, което засяга не само човека, който страда от нея, но и цялото му семейство. Когато родителите или близките на зависим човек решат да „купят“ лечението му – плащат за терапия, но без реален ангажимент от страна на зависимия – това се превръща в сериозна пречка пред реалното възстановяване. Вместо да бъде осъзнат избор, лечението се превръща в услуга, която близките финансират с надеждата, че ще „поправят“ зависимия. В резултат обаче ефектът може да бъде обратен.

ЗАЩО „КУПУВАНЕТО“ НА ЛЕЧЕНИЕ НЕ РАБОТИ

  • Липса на вътрешна мотивация. За да бъде успешен, процесът на лечение трябва да бъде осъзнат и желан от самия зависим. Ако той не вижда причина да се лекува, а просто се съгласява, за да угоди на близките си, шансовете за успех са минимални.
  • Ролята на зависимия в собственото му възстановяване. Когато родителите или партньорите поемат изцяло отговорността за лечението, зависимият няма усещане, че това е негов проблем. Вместо да осъзнае последствията от зависимостта си, той остава в пасивна роля, чакайки другите да му „оправят живота“.
  • Финансовата зависимост като удължаване на проблема. В много случаи родителите или близките не само плащат за лечението, но и покриват всички останали разходи на зависимия – квартира, храна, лични нужди. Това създава усещане за „спасение без усилие“, което прави още по-трудно осъзнаването на реалните последици от зависимостта.

КАКВО СЕ СЛУЧВА, КОГАТО БЛИЗКИТЕ ПЛАЩАТ, НО ЗАВИСИМИЯТ НЕ СЕ АНГАЖИРА

  • Прекъсване на лечението. Много зависими напускат програмата преди нейния краѝ, защото не я приемат като своя отговорност;
  • Липса на промяна в поведението. Без активна ангажираност от страна на зависимия, промяната е повърхностна и нетрайна;
  • Повторение на цикъла. Често след края на лечението, зависимият се връща към старите навици, защото не е преминал истинския процес на осъзнаване и личностна промяна.

КАКВО МОГАТ ДА НАПРАВЯТ БЛИЗКИТЕ, ЗА ДА ПОМОГНАТ НАИСТИНА

  • Да поставят ясни граници. Зависимият трябва да поеме отговорност за своето лечение. Това може да включва частично самофинансиране, участие в ежедневните задачи на терапевтичната програма и активно включване в процеса на възстановяване.
  • Да спрат да „спасяват“ зависимия. Важно е близките да осъзнаят, че прекалената помощ често влошава зависимостта. Вместо да плащат всичко и да „решават“ проблема вместо него, те могат да го подкрепят с ясни условия и граници.
  • Да се включат в семейна терапия. Зависимостта не е индивидуален проблем – тя засяга цялото семейство. Семейната терапия помага на близките да разберат как техните реакции и поведение могат да влияят на процеса на възстановяване.

Истинското лечение започва, когато зависимият осъзнае проблема и поеме отговорност за своето възстановяване. Когато близките „купуват“ лечението, без да изискват реална ангажираност от зависимия, те често несъзнателно влошават проблема. Най-добрият подход е да поставят ясни граници, да дадат възможност на зависимия да участва активно в процеса и да потърсят професионална помощ не само за него, но и за себе си. Само тогава лечението може да бъде ефективно и устойчиво.

Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pixabay

Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.

Call Now Button