Докато вредите върху здравето на консумиращия алкохол са добре познати, значително по-малко се знае за социалната вреда и негативните последици, свързани с вредите върху здравето и благосъстоянието на хората около употребяващите алкохол. Скорошен доклад на Световната здравна организация относно употребата на алкохол подчертава необходимостта факторът алкохол да не бъде ограничаван само за вредите върху консумиращия, а да бъде разглеждан и от перспективата на “вредата към другите“.

Проучване на Националния център по обществено здраве и анализи от 2020 г. показва, че почти половината от злоупотребяващите с алкохол в България не са загрижени за вредите, които алкохолът причинява върху здравето. Делът на жените, които не отчитат дългосрочните последиците от употребата е по-висок от този при мъжете (53.1% при жените срещу 38.6% при мъжете).
„Вредата от алкохол към другите“ е вредата, която чрез своето поведение консумиращият нанася върху здравето и благополучието на своето обкръжение.
Вредите към другите могат да са различни по вид, честота и тежест. Добре известно е, че отглеждането и възпитанието на дете в среда, в която се злоупотребява с алкохол е причина за множество неблагоприятни последици за неговото развитие. Годините, преживяни в подобна среда увеличават вероятността, в бъдеще детето също да злоупотребява с алкохолни напитки.
Проучването на Националния център за обществено здраве за първи път представя как “вредата към другите“ влияе върху населението в България:
• Всеки осми от участниците в изследването посочва, че като дете/тийнейджър е живял с човек, който е имал проблеми с алкохола. И при двата пола най-висок е делът на лицата, които днес са на възраст 35 – 44 години (17.4% при мъжете и 17.1% при жените);
• Всеки трети от анкетираните е оставал буден през нощта. Тази вреда се съобщава по-често от 45 – 54-годишните мъже (46.6%) и от почти половината от 65+ годишните жени (41%);
• Всеки шести от изследваните признава, че е бил обиждан, като почти всяка трета жена на 55 – 64 години е била поставяна в подобна ситуация (31.6%);
• 5.7% от 20 – 24-годишните участници в изследването са били подлагани на физически тормоз;
• 18.6% от анкетираните са били замесвани в сериозен спор, като най-често това се съобщава във възрастовата група на 35 – 44-годишните мъже и жени (съответно 27.4% и 22.7%);
• 2.6% са били поставяни в опасна ситуация, като пътуване в кола, шофирана от лице, употребило алкохол. Групата на 20 – 24-годишните жени най-често съобщават за това (7.1% от анкетираните);
• 2.1% от интервюираните са били замесвани в пътен инцидент;
• Всеки десети се е чувствал в опасност на публично място, като най-често засегнатите са били жените на 20 – 24 год. (14.3%), както и мъжете от групата на 20 – 24 и на 55 – 64-годишните (12%);
• Всеки трети (30.3%) е попадал в ситуация, в която е почувствал раздразнение от прояви на замърсяване с отпадъци, повръщане и др. Висок е делът на младите хора и при двата пола в категорията 20 – 24 години, като всеки втори е отбелязал тази вреда, вследствие употребата на алкохол на друго лице.
Източник: 2022, Българско списание по Обществено здраве: Странджева М., Цолова Г., П. Димитров, НЦОЗ
Илюстрация: Pexels
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход.
Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч.
На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение.
И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.