В общия случай курсът за интензивно лечение на зависимостите по модел „Минесота“ е с продължителност 8 – 12 седмици.

През първите две седмици задължително се преминава през процес на адаптацията. Това се налага тъй като, колкото и интелигентен, образован, възпитан, знаещ, можещ и подготвен по темата да е един човек, 14 дни са време за постепенно навлизане в психотерапията и за осъзнаване на усилията, които трябва да се положат за постигне на промяна в начина на живот.
Следващите седмици преминават в интензивна психотерапевтична работа в групови и индивидуални срещи, по време на които всеки пациент изпълнява задачите от своя индивидуален терапевтичен план.
Последните две седмици са най-важни тъй като през тях пациентът се подготвя за завръщането си в реалността като изготвя своя план за последващо оздравяване.
През предходния период на интензивната психотерапия пациентите обичайно получават голямо количество информация, която им помага да разберат същността на заболяването и механизмите за нейното развитие. Няколкото седмици пълно въздържание им дават увереност, че са разбрали всичко за себе си и за своята болест и че от тук нататък биха могли да се справят сами. Не малко от тях придобиват самочувствие, че са се излекували. Което е доста подвеждащо.
Смисълът на терапията е пациентът да осъзнае и приеме, че зависимостта е хронично, прогресиращо и рецидивиращо заболяване, което не може да бъде излекувано, но може да бъде поддържано в ремисия. Затова в края на лечението пациентът планира своите дейности през първите дни, през първия месец и през първата година след излизането от клиниката. Планът включва ясни и добре осъзнати краткосрочни и дългосрочни си цели и намерения.
Последните седмици от лечението изисква особено внимание тъй като поставянето на заболяването в ремисия се случва само тогава, когато се полагат осъзнати и целенасочени усилия за промяна в начина на живот.
Не може да има големи очаквания от пациент, който отказва да промени начина си на живот. Това означава, че за известен период от време, той ще съумее да удържи импулсите за употреба, но ако нищо не промени в живота си, рискът за завръщане към употреба е огромен.
Заедно с лекуващите терапевти, през последните седмици, пациентът оглежда и коригира пропуските, които са се случили в периода на терапията и привиква с мисълта, че винаги ще има нужда от поддържаща терапия. Зависимият трябва да приеме, че постигнатата чрез терапията ремисия трябва грижливо да се пази. Това означава да не допуска рецидивиращи поведения, които отново да го върнат към предишното състояние на активна употреба.
На пациенти в последната хроничната фаза на заболяването се препоръчва удължаване на терапията с още 2 седмици т.е. общо до 12 седмици. 12 седмици продължава и терапията на пациенти с външна мотивация. Това са случаите, когато пациентът дава своето съгласие за лечение под давление на своите близки и постъпва в клиниката без да е достатъчно мотивиран. С тези пациенти през първите седмици се работи за повишаване на мотивацията за лечение чрез приемане на болестта и признаване на цялата сериозност на проблема. 12 седмици е продължителността на терапията и при пациенти с абстинентен синдром.
Източник: Фондация „За един чист живот“
Снимка: Фондация „За един чист живот“
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход.
Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч.
На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение.
И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.