КАКВО Е РЕЦИДИВ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО ЗАВИСИМОСТ И КАКВО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ

Рецидивът представлява сериозен момент в процеса на възстановяване при зависимостите. Той не е просто еднократен пробив или грешка, а връщане към хроничната употреба, която напълно възобновява разрушителния цикъл на зависимостта. За да се справим с рецидивите и да ограничим тяхното въздействие, е важно да разберем защо те се случват и как да реагираме ефективно – както самият зависим, така и неговите близки.

ЗАЩО СЕ СЛУЧВА РЕЦИДИВЪТ

  1. Мозъчните промени при зависимостта
    Зависимостта причинява дълбоки промени в мозъка, особено в областите, отговорни за удоволствието, мотивацията и контрола на импулсите. Тези промени не изчезват напълно след въздържание и могат да бъдат реактивирани от тригери като стрес, изкушение или негативни емоции.
  2. Неподготвеност за трудности
    • Възстановяването е процес, който изисква изграждане на нови умения за справяне със стреса, емоционалните трудности и социалните ситуации. Липсата на подготовка за тези предизвикателства може да доведе до връщане към старите механизми на справяне – употребата.
    • Много често зависимият се изправя пред конфликт между желанието за промяна и старата зависимост, което може да доведе до рецидив.
  3. Липса на подкрепа и стратегия за поддържане на въздържание
    След интензивната терапия, липсата на последваща грижа, като групова терапия или поддържаща програма, може да увеличи риска от рецидив. Без подкрепяща среда зависимият е по-уязвим към натиска на външните обстоятелства.

КАКВО СЕ СЛУЧВА ПРИ РЕЦИДИВ

Рецидивът не е просто връщане към употребата, а подновяване на хроничния цикъл, който включва:
• Повишаване на толерантността – зависимият започва да използва все по-големи количества.
• Задълбочаване на физическите и емоционалните последствия от употребата.
• Социална изолация, финансови проблеми и влошаване на взаимоотношенията с близките.
Рецидивът затвърждава зависимостта като хронично състояние, което изисква бърза и решителна намеса.

КАКВО ДА ПРАВИМ ПРИ РЕЦИДИВ

  1. Незабавна реакция
    Колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-голям е шансът да се прекъсне цикълът на хроничната употреба. Това включва свързване с терапевта или с център за лечение на зависимости.
  2. Осъзнаване на проблема
    Важно е да се признае, че рецидивът е част от заболяването и да се подходи към него без срам и вина. Зависимият трябва да бъде насърчен да приеме отговорност за своето състояние и да се ангажира с подновяване на лечението.
  3. Връщане към терапия
    • Преглед на терапевтичния план: Рецидивът често показва, че част от плана за възстановяване е неефективна или недостатъчна.
    • Работа върху тригерите: Зависимият трябва да идентифицира какво е отключило рецидива и да изгради нови стратегии за справяне.
  4. Интензивна намеса, ако е необходимо
    В случаите на сериозен рецидив, може да е необходима повторна интензивна терапия, като стационарно лечение или програми като Минесотския модел, които обхващат цялостния процес на възстановяване.

КАКВО ДА ПРАВЯТ БЛИЗКИТЕ ПРИ РЕЦИДИВ

  1. Запазете спокойствие и подкрепа
    Реакцията на близките е от решаващо значение. Обвиненията или гневът само ще задълбочат вината и изолацията на зависимия. Вместо това, близките трябва да изразят загриженост и подкрепа:
    „Виждаме, че се връщаш към употребата, и искаме да ти помогнем да се справиш.“
  2. Насърчете лечение
    Близките могат да помогнат, като подтикнат зависимия да се свърже с терапевт или програма за лечение. Ако зависимият не е готов, кризисната интервенция е ефективен метод за мотивиране.
  3. Поставете граници
    Важно е да се избегне улесняването на употребата – например чрез даване на пари или прикриване на последиците. Поставянето на ясни, но подкрепящи граници е от ключово значение:
    „Готови сме да те подкрепим в лечението, но не можем да приемем употребата в нашия дом.“
  4. Потърсете помощ за себе си
    Рецидивът засяга и близките. Консултация със специалист или участие в групи за семейства на зависими може да им помогне да се справят със ситуацията и да реагират адекватно.

ПРЕВЕНЦИЯ НА РЕЦИДИВИТЕ

  1. Поддържаща терапия
    Дългосрочната терапия е от съществено значение за укрепване на резултатите от възстановяването и справяне с трудностите, които могат да доведат до рецидив.
  2. Работа с тригерите
    Разпознаването и избягването на ситуациите, които водят до желание за употреба, е важна част от превенцията.
  3. Подкрепяща мрежа
    Свързването с групи за взаимопомощ и хора, преминали през същото, осигурява емоционална подкрепа и мотивация.

Рецидивът е връщане към хроничната употреба, което изисква бърза и решителна намеса. Това не е провал, а сигнал, че зависимостта продължава да се нуждае от внимание и лечение.
За зависимия е важно да приеме рецидива като част от процеса на възстановяване и да потърси помощ възможно най-скоро. Близките също играят решаваща роля, като предоставят подкрепа, поставят граници и насърчават лечението. С правилния подход и дългосрочна ангажираност е възможно да се прекъсне цикълът на хроничната употреба и да се постигне пълно възстановяване.

Източник: Фондация „За един чист живот“

Илюстрация: Pixabay

Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход.
Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч.
На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение.
И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.

Call Now Button