ИЛЮЗИИТЕ ПРИ БЛИЗКИТЕ НА ЗАВИСИМИЯ

Съзависимостта е сложен феномен, който засяга не само зависимия, но и неговите близки – партньори, родители, деца и приятели. Един от основните аспекти на съзависимостта е механизмът на илюзиите, който държи близките в капан от нереалистични очаквания, отричане и самозаблуда. Разбирането на този механизъм е ключово за разпознаването на проблема и изграждането на здравословен подход за подкрепата на зависимия.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МЕХАНИЗМЪТ НА ИЛЮЗИИТЕ

Механизмът на илюзиите включва защитни психологически механизми, които близките използват, за да избегнат болката от осъзнаването на реалността. Тези илюзии могат да се изразяват в различни форми:

Отричане на проблема. Близките често не искат да признаят мащаба на зависимостта. Те си казват:

  • „Това е просто фаза“;
  • „Той може да спре, когато пожелае“.

Това отричане помага временно да се избегне стресът, но в дългосрочен план задълбочава проблема.

Оправдаване на поведението на зависимия. Близките намират обяснения за разрушителното поведение на зависимия:

  • „Пие защото работата му е много стресираща“;
  • „Тя употребява наркотици, защото се чувства много самотна“.

Тези оправдания създават илюзията, че зависимостта е извън контрола на човека, което забавя търсенето на помощ.

Илюзия за контрол. Много близки вярват, че могат да „спасят“ зависимия:

  • „Ако бъда по-строг, ще спре“;
  • „Ако съм по-грижовен, ще го мотивирам да се промени“.

Тази илюзия подхранва съзависимостта и често води до изтощение и разочарование.

Очакване за чудо. Някои близки живеят с надеждата, че зависимият ще се промени внезапно, без външна помощ:

  • „Той ще разбере колко му вреди това и ще спре сам“.

Най-често това е свързано с липса на готовност за поемане на активна роля в процеса на лечение.

Илюзия за наличие на „специални“ обстоятелства. Близките могат да вярват, че зависимостта на техния любим човек е различна и не се нуждае от стандартните методи на лечение:

  • „Той не е като другите зависими. Просто трябва да се успокои и ще спре.“

Това поддържа отказа да се търси професионална помощ.

Вяра в обещанията на зависимия. Много близки се вкопчват в обещания като:

  • „Обещавам, че това беше за последен път.“
  • „След този уикенд ще спра.“

Тези обещания рядко се спазват, но те създават илюзия за напредък.

Илюзия за временно решение. Близките често вярват, че проблемът ще изчезне, ако зависимият премине през някаква краткосрочна промяна:

  • „Ако си намери нова работа, ще спре.“
  • „Ако се преместим в нов град, той ще започне отначало.“

Това игнорира факта, че зависимостта е хронично заболяване, което изисква дългосрочно лечение.

Прекомерен оптимизъм след всяко кратко подобрение. След кратки периоди на въздържание, близките често вярват, че зависимият е „излекуван“:

  • „Той не е пил от две седмици. Значи всичко е наред.“

Това може да доведе до отслабване на подкрепата и преждевременно прекратяване на терапията.

Подценяване на проблема. Близките често омаловажават зависимостта, за да избегнат тревожни мисли:

  • „Пие само бира, не е нещо сериозно.“
  • „Това не са тежки наркотици, няма опасност.“

Тези убеждения могат да попречат на ранното разпознаване на зависимостта.

Илюзия за силата на любовта. Много близки вярват, че тяхната любов и грижа ще бъдат достатъчни, за да „спасят“ зависимия:

  • „Той ме обича и няма да ми причини повече болка.“

Тази илюзия игнорира факта, че зависимостта е болест, която надхвърля емоционалните връзки.

ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ИЛЮЗИИТЕ НА БЛИЗКИТЕ

Илюзиите задържат близките в порочен кръг, който води до:

  • Емоционално изтощение. Постоянните опити за „спасяване“ на зависимия отнемат енергия и водят до стрес и депресия.
  • Задълбочаване на зависимостта. Търпимостта към разрушителното поведение на зависимия може да го насърчи да продължава.
  • Загуба на лични граници. Близките често пренебрегват собствените си нужди и се фокусират изцяло върху зависимия.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С МЕХАНИЗМА НА ИЛЮЗИИТЕ

  1. Осъзнаване на проблема. Първата стъпка е да се признае, че съзависимостта и илюзиите съществуват.
  2. Поемане на лична отговорност. Близките трябва да приемат, че не могат да контролират решенията и поведението на другия, но могат да контролират собствените си реакции.
  3. Търсене на професионална помощ. Консултациите със специалисти – психолози, терапевти или консултанти по зависимости са ключови за прекъсване на илюзиите и изграждане на здравословни стратегии за справяне с проблема.
  4. Поставяне на граници. Научете се да поставяте ясни граници, които защитават вашето благополучие, без да подкрепят зависимостта.
  5. Фокус върху себе си. Инвестирайте време и енергия в личностно развитие, хобита и социални контакти. Това ще ви помогне да възвърнете контрола върху собствения си живот.

Механизмът на илюзиите е естествена, но вредна реакция на близките към проблема със зависимостта. Разпознаването и справянето с тези илюзии е ключово за подобряване както на тяхното качество на живот, така и на шансовете за ефективно лечение на зависимия. Като се научат да приемат реалността и да подкрепят зависимия по здравословен начин, близките могат да станат ценен ресурс в процеса на възстановяване.

Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pexels

Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.

Call Now Button