Спортът и хазартът изглеждат като две напълно различни сфери, но в последните години те стават все по-свързани. Големите букмейкърски компании масово спонсорират футболни отбори, тенис турнири, баскетболни лиги и други спортни събития. Така не само рекламите на хазарт стават неизбежна част от спорта, но и самите спортисти биват въвлечени в среда, в която залагането се представя като нещо нормално и безобидно.
Младите спортисти израстват с логата на букмейкъри върху своите екипи. Всяка победа, всеки мач е придружен от банери и реклами на залагания. Когато основната финансова подкрепа за спорта идва от хазартни компании, се изгражда илюзията, че залагането е част от играта, а не рискова зависимост.
Спортистите по природа са състезателни личности, свикнали да поемат рискове и да търсят адреналина на победата. Тази психология ги прави особено уязвими към хазарта. Чувството, че могат да „надхитрят системата“, че имат контрол върху резултата, ги въвлича все по-дълбоко. Но за разлика от спорта, където успехът идва с тренировки и усилия, в хазарта всичко е въпрос на късмет. А когато загубата е неизбежна, последствията често са опустошителни.
Изследвания показват, че спортистите са три пъти по-склонни да развият зависимост към хазарта в сравнение с останалите хора. Много от тях започват с „безобидни“ залози, но впоследствие загубите ги принуждават да залагат все повече, за да „наваксат“. Това води до спирала на дългове, емоционален срив и дори провал в кариерата.
Пример за това е Владислав Стоянов, който дълги години бе „вратарят на България“. Най-добрият на своя пост у нас, с решаваща роля за успехите на „Лудогорец“ в Европа, както и с паметни мачове с националния тим. Няма фен, който да не помни спасената дузпа срещу Кристиано Роналдо в мача „Лудогорец“ – „Реал Мадрид“ или в срещата Португалия – България. Футболист на годината за 2016-а, двукратен участник в Шампионската лига с тима от Разград, избиран и в отбора на груповата фаза на турнира. Шампион, лидер и човек, който е оставил своята следа както на клубно, така и на национално ниво.
Но едновременно с това, зад фасадата на успеха, са се случвали неща, които остават скрити за публиката – моменти, в които един спортист е сам „в битката“. Натискът на професионалния спорт, очакванията, стресът, нуждата да поддържаш високо ниво – всичко това често тласка играчите към търсене на начини за бягство. А когато този начин е хазартът, границата между контрола и зависимостта се размива.
Съществуват редица примери за известни спортисти, които са загубили милиони от хазарт. Тони Адамс, Пол Мърсън, Иван Тоне и много други преминаха през болезнения път на зависимостта, която съсипа не само финансовото им състояние, но и личния им живот.
Проблемът не е само в индивидуалния избор. Когато хазартните компании финансират спорта, те не просто рекламират своя бизнес – те създават култура, в която залагането е неизбежна част от играта. Това засяга не само професионалните спортисти, но и младите таланти, които растат с посланието, че залагането е естествено продължение на състезателния дух.
Решението не е лесно, но държавите, които ограничиха рекламите на букмейкъри, вече отчитат намаляване на проблемното залагане сред спортистите. Спортът трябва да бъде пример за дисциплина, мотивация и успех, а не поле за насърчаване на рисково поведение.
Източник: фондация „За един чист живот“ Илюстрация: Pixabay
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход. Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч. На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение. И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.
