Когато зависимият прекъсне ремисията си и се върне към употребата на психоактивни вещества или разрушителни поведения, това често води до бързо влошаване на състоянието му. За близките този процес е особено тежък – те са свидетели на това как човекът, за когото са се надявали и подкрепяли, отново потъва в зависимостта. Емоционалната болка и разочарованието са огромни, а въпросът „Защо стана още по-зле?“ е сред най-често задаваните.

БИОЛОГИЧЕН АСПЕКТ НА РЕЦИДИВА
Зависимостта се „завръща“ с пълна сила. Зависимостта е хронично и прогресиращо заболяване. Дори когато човек е в ремисия, мозъкът му остава чувствителен към веществата или поведението, което е причинявало зависимостта.
• Ефектът на толеранса
Когато зависимият прекъсне употребата за известно време, толерансът към веществото намалява. При връщане към употребата, той често се опитва да приема същата доза, която е използвал преди, което може да доведе до опасни последици, включително предозиране.
• Химичен дисбаланс
След като зависимият започне отново да употребява, мозъкът бързо „се връща“ към стария си начин на функциониране, засилвайки желанието за още и още. Този процес ускорява влошаването, защото мозъкът вече е „обучен“ да разчита на веществото.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ НА РЕЦИДИВА
Силен спад в мотивацията. Прекъсването на ремисията носи със себе си силно чувство на вина, срам и разочарование у зависимия. Тези негативни емоции често го водят до още по-интензивно връщане към употребата с цел да избяга от тях.
• Разрушена вяра в себе си
Зависимият започва да вярва, че няма смисъл да опитва отново, защото вече се е „провалил.“
• Психологическа спирала
Връщането към употребата води до загуба на контрол, което задълбочава емоционалната болка и подхранва порочния кръг на зависимостта.
СОЦИАЛЕН АСПЕКТ НА РЕЦИДИВА
Загуба на доверие и подкрепа. Прекъсването на ремисията често води до разрушаване на връзките със семейството и приятелите, които са били основен източник на подкрепа.
• Разочарование на близките
Близките често интерпретират рецидива като предателство или липса на желание за промяна. Тяхната болка и гняв могат да накарат зависимия да се чувства изолиран.
• Социална изолация
Липсата на подкрепа и връзки с позитивни хора може да засили зависимостта и да влоши състоянието на човека.
ЕМОЦИИТЕ НА БЛИЗКИТЕ
Разочарование, гняв и страх. Близките често са дълбоко разстроени
• Защото са вложили много усилия и надежда. Всяка стъпка към възстановяването на зависимия е била за тях повод за радост и вяра в по-добро бъдеще. Когато ремисията бъде прекъсната, тези надежди рухват.
• Чувстват се безсилни. Близките искат да помогнат, но не знаят как, и това създава у тях усещане за безпомощност.
• Страхуват се за живота на зависимия. Рецидивът често изглежда по-тежък от преди, което засилва притеснението им за бъдещето.
ЗАЩО СЪСТОЯНИЕТО НА ЗАВИСИМИЯ СЕ ВЛОШАВА ТОЛКОВА БЪРЗО
• Прогресия на заболяването. Зависимостта е прогресираща. Дори когато човек е спрял употребата, заболяването „чака“ в латентно състояние и се активира с пълна сила при рецидив.
• Липса на поддържаща терапия. Често зависимите прекъсват терапията след ремисия, което ги оставя без инструменти за справяне с трудностите.
• Усилени тригери. Рецидивът често е провокиран от силни емоции, стрес или ситуации, които отключват старите навици.
КАКВО МОГАТ ДА НАПРАВЯТ БЛИЗКИТЕ
- Разберете, че рецидивът е част от процеса
Рецидивът не означава, че зависимият не може да се възстанови. Това е част от пътя, който изисква допълнителна работа и подкрепа. - Не се фокусирайте върху вината
Обвиненията и наказанията няма да помогнат. Вместо това предложете подкрепа и насърчете зависимия да се върне към терапия. - Поддържайте здравословните граници
Предлагайте помощ, но не позволявайте на зависимия да злоупотребява с вашата добрина. - Потърсете подкрепа за себе си
Групи за близки на зависими, като Al-Anon, могат да ви дадат ценни насоки и емоционална подкрепа.
Рецидивът е болезнен както за зависимия, така и за неговите близки. Разбирането на причините за бързото влошаване след прекъсната ремисия е ключово за справянето с тази ситуация. Вместо да се фокусират върху миналото, близките трябва да насърчат зависимия да продължи лечението и да се грижат за своето собствено емоционално здраве. Възстановяването е възможно, но то изисква време, търпение и подкрепа.
Източник: Фондация „За един чист живот“
Илюстрация: Pexels
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход.
Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч.
На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение.
И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.