ЗАЩО НЕДОВЪРШЕНАТА ТЕРАПИЯ НА ЕДНА ЗАВИСИМОСТ Е ПО-ОПАСНА ОТ САМАТА ЗАВИСИМОСТ

Терапията за зависимости е дълъг и сложен процес, който изисква време, постоянство и ангажираност. Но какво се случва, когато зависимият прекъсне лечението или не го завърши? Недовършената терапия не просто спира прогреса – тя създава допълнителни рискове, които могат да влошат както физическото, така и психическото състояние на човека.

„ПРОБУЖДАНЕ“ НА ЗАВИСИМОСТТА

По време на терапията зависимите се учат да разпознават и управляват своите тригери и модели на поведение. Но ако терапията бъде прекъсната, тези механизми остават незавършени. Човекът може да се върне към употребата на вещества или залаганета на хазарт дори по-бързо и по-агресивно, отколкото преди започването на лечението.
Прекъсването на терапията често води до по-дълбоки рецидиви, защото зависимият вече е осъзнал проблема, но липсата на умения за справяне го оставя уязвим. Това създава цикъл на още по-силно чувство за провал и безнадеждност.

ЗАГУБА НА МОТИВАЦИЯ И ДОВЕРИЕ

Недовършеното лечение често оставя у зависимия чувство на неуспех. Това не само понижава неговата самооценка, но и намалява мотивацията да опита отново. Възможно е човекът да започне да вярва, че „терапията не работи“ или че „никой не може да му помогне“.
Същевременно близките, които са се надявали на промяна, също губят доверие в процеса, което може да доведе до допълнителна изолация на зависимия.

ОПАСНОСТ ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ЗДРАВЕ

В случай на рецидив след прекъсната терапия, физическите рискове са по-големи. Например:
• Наркотици: След период на въздържание толерантността на тялото намалява, което увеличава риска от свръхдоза;
• Алкохол: Прекъсването и последващото връщане към пиенето често водят до по-интензивно увреждане на черния дроб и сърдечно-съдовата система;
• Хазарт: Рецидивът при хазартните зависимости може да доведе до катастрофални финансови и социални последствия.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И ЕМОЦИОНАЛНИ ПОСЛЕДСТВИЯ

Недовършената терапия оставя много нерешени въпроси и проблеми, които могат да доведат до:
• Увеличаване на тревожността и депресията;
• Загуба на контрол върху емоциите;
• Засилване на чувството за вина и срам.
Освен това, преживяванията по време на терапията могат да „отворят“ стари травми, които без подходяща подкрепа се превръщат в допълнителен емоционален товар.

ОТРИЦАТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ БЛИЗКИТЕ

Когато зависимият прекъсне лечението, това също влияе на близките му. Те често се чувстват разочаровани, безпомощни и изтощени. В много случаи семействата започват да се съмняват в ефективността на терапията, което намалява шансовете за бъдещи опити за лечение.

КАКВО Е РЕШЕНИЕТО

• Подкрепа от близките: Емоционалната и практическа подкрепа от семейството е ключова за завършване на терапията.
• Дългосрочност: Терапията не свършва с последния ден в центъра – тя изисква продължаваща подкрепа, включително групи за взаимопомощ и индивидуална терапия.
• Преодоляване на рецидивите: Рецидивът не трябва да се възприема като провал, а като част от лечебния процес.

Прекъсването на терапията е като недовършена битка – оставя зависимия в още по-уязвима позиция. Завършването на лечението не гарантира моментална промяна, но дава нужните инструменти за справяне и изграждане на нов живот.

Лечението е процес, а не мигновено решение. Затова, ако сте започнали – продължете. Ако сте прекъснали – върнете се. Промяната винаги е възможна, когато вярваме и действаме.

Източник: фондация „За един чист живот“

Илюстрация: Pexels

Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход.
Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч.
На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение.
И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.

Call Now Button