Зависимостта е сложен и противоречив процес, който обхваща не само тялото, но и ума, емоциите и начина на мислене на човека. Една от най-големите пречки пред зависимите е осъзнаването, че се нуждаят от помощ и лечение. Това осъзнаване е често съпроводено със страх, който може да бъде толкова силен, че да спира човека дори да обмисли идеята за промяна. Но откъде идва този страх и какво го поддържа?

СТРАХ ОТ ПРОМЯНА
Зависимостта често се превръща в познат „комфорт.“ Въпреки разрушителния си характер, тя предоставя на зависимия усещане за предвидимост и контрол. Лечението предполага да се излезе от тази „зона на комфорт“ и да се навлезе в непознатото. Много зависими се страхуват от промяната, защото не знаят какво ги очаква след нея.
Пример:
„Как ще се справя с емоциите си, ако нямам това, на което разчитам?“
ЧУВСТВО ЗА СРАМ И ВИНА
Зависимите често изпитват силен срам и вина за действията си, свързани с употребата на вещества. Те може да се чувстват осъдени и неразбрани, особено от обществото и близките си. Идеята да признаят, че имат проблем, може да засили тези чувства и да ги накара да избягват темата за лечение.
Пример:
„Ако кажа, че имам нужда от помощ, всички ще ме смятат за слаб.“
ОТРИЧАНЕ НА ПРОБЛЕМА
Една от най-честите защити на зависимия е отричането. Те често си казват, че „могат да спрат сами“ или че „нещата не са чак толкова зле.“ Осъзнаването, че имат нужда от лечение, означава да се изправят срещу истината, а това може да бъде ужасяващо.
Пример:
„Не съм чак толкова зле. Не ми трябва помощ.“
СТРАХ ОТ ПРОВАЛ
Лечението е дълъг и предизвикателен процес, който изисква усилия, търпение и постоянство. Много зависими се страхуват, че няма да успеят, и че ще разочароват себе си и близките си. Този страх често ги спира дори да опитат.
Пример:
„Ами ако започна и се проваля? Всички ще мислят, че съм безнадежден случай.“
СТРАХ ОТ ЕМОЦИОНАЛНА БОЛКА
Лечението често изисква зависимият да се изправи пред болка, която е потискал чрез веществата – травми, загуби, стрес или проблеми в отношенията. Този процес е труден и предизвикателен, а много хора предпочитат да избегнат емоционалния дискомфорт.
Пример:
„Не искам да си спомням всичко, което ме боли.“
СТРАХ ОТ ЗАГУБА НА ИДЕНТИЧНОСТ
Зависимостта често се превръща в част от идентичността на човека. Те могат да се страхуват, че след лечението няма да знаят кой са или как да живеят без веществата.
Пример:
„Ако не съм този човек, който употребява, тогава кой съм?“
СТРАХ ОТ ОСЪЖДАНЕ
Обществото често гледа на зависимостта като на личен провал, а не като на заболяване. Този стигматизиращ поглед кара зависимите да се страхуват да потърсят помощ, за да не бъдат осъдени или изолирани.
Пример:
„Какво ще кажат хората, ако разберат, че се лекувам?“
КАК СЕ ПРЕОДОЛЯВА СТРАХА ОТ ЛЕЧЕНИЕ
- Образование за същността на зависимостта. Зависимите и техните близки трябва да разбират, че зависимостта е заболяване, а не слабост. Лечението е стъпка към възстановяване, а не наказание.
- Позитивна подкрепа. Близките и професионалистите могат да помогнат, като създадат среда, в която човекът се чувства разбран и приет.
- Етапен подход. Лечението не е „всичко или нищо.“ Малките стъпки към промяна могат да направят процеса по-малко плашещ.
- Професионална помощ. Специалистите могат да помогнат на зависимите да преодолеят страховете си чрез индивидуална или групова терапия.
Страхът от лечение е напълно нормален, но той не трябва да бъде пречка за промяната. Лечението е път към нов живот – по-свободен, по-здрав и по-смислен. Да се изправиш срещу този страх е първата стъпка към това да си върнеш контрола и радостта от живота.
Източник: Фондация „За един чист живот“
Илюстрация: Pexels
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете – има изход.
Свържете се с фондация „За един чист живот“ – всеки ден от 9 до 21 ч.
На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение.
И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.